Jeremia 9 | Библия, синодално издание

1 О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ. 2 О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници. 3 Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ. 4 Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета. 5 Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора. 6 Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ. 7 Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ? 8 Езикът им – стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят. 9 Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя? 10 За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища – ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък – всичко се е пръснало и разбягало. 11 И ще обърна Иерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители. 12 Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни – да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея? 13 И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него, 14 а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им. 15 Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка 16 и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя. 17 Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени в тая работа. 18 Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече. 19 Защото глас от плач се чуе откъм Сион: „как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата“. 20 И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга – на плачевни песни. 21 Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите. 22 Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере. 23 Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си. 24 Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ. 25 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани: 26 Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.

English Standard Version

1 * Oh that my head were waters, and my eyes a fountain of tears, that I might weep day and night for the slain of the daughter of my people! 2 * Oh that I had in the desert a travelers’ lodging place, that I might leave my people and go away from them! For they are all adulterers, a company of treacherous men. 3 They bend their tongue like a bow; falsehood and not truth has grown strong* in the land; for they proceed from evil to evil, and they do not know me, declares the Lord. 4 Let everyone beware of his neighbor, and put no trust in any brother, for every brother is a deceiver, and every neighbor goes about as a slanderer. 5 Everyone deceives his neighbor, and no one speaks the truth; they have taught their tongue to speak lies; they weary themselves committing iniquity. 6 Heaping oppression upon oppression, and deceit upon deceit, they refuse to know me, declares the Lord. 7 Therefore thus says the Lord of hosts: “Behold, I will refine them and test them, for what else can I do, because of my people? 8 Their tongue is a deadly arrow; it speaks deceitfully; with his mouth each speaks peace to his neighbor, but in his heart he plans an ambush for him. 9 Shall I not punish them for these things? declares the Lord, and shall I not avenge myself on a nation such as this? 10 “I will take up weeping and wailing for the mountains, and a lamentation for the pastures of the wilderness, because they are laid waste so that no one passes through, and the lowing of cattle is not heard; both the birds of the air and the beasts have fled and are gone. 11 I will make Jerusalem a heap of ruins, a lair of jackals, and I will make the cities of Judah a desolation, without inhabitant.” 12 Who is the man so wise that he can understand this? To whom has the mouth of the Lord spoken, that he may declare it? Why is the land ruined and laid waste like a wilderness, so that no one passes through? 13 And the Lord says: “Because they have forsaken my law that I set before them, and have not obeyed my voice or walked in accord with it, 14 but have stubbornly followed their own hearts and have gone after the Baals, as their fathers taught them. 15 Therefore thus says the Lord of hosts, the God of Israel: Behold, I will feed this people with bitter food, and give them poisonous water to drink. 16 I will scatter them among the nations whom neither they nor their fathers have known, and I will send the sword after them, until I have consumed them.” 17 Thus says the Lord of hosts: “Consider, and call for the mourning women to come; send for the skillful women to come; 18 let them make haste and raise a wailing over us, that our eyes may run down with tears and our eyelids flow with water. 19 For a sound of wailing is heard from Zion: ‘How we are ruined! We are utterly shamed, because we have left the land, because they have cast down our dwellings.’” 20 Hear, O women, the word of the Lord, and let your ear receive the word of his mouth; teach to your daughters a lament, and each to her neighbor a dirge. 21 For death has come up into our windows; it has entered our palaces, cutting off the children from the streets and the young men from the squares. 22 Speak: “Thus declares the Lord, ‘The dead bodies of men shall fall like dung upon the open field, like sheaves after the reaper, and none shall gather them.’” 23 Thus says the Lord: “Let not the wise man boast in his wisdom, let not the mighty man boast in his might, let not the rich man boast in his riches, 24 but let him who boasts boast in this, that he understands and knows me, that I am the Lord who practices steadfast love, justice, and righteousness in the earth. For in these things I delight, declares the Lord.” 25 “Behold, the days are coming, declares the Lord, when I will punish all those who are circumcised merely in the flesh— 26 Egypt, Judah, Edom, the sons of Ammon, Moab, and all who dwell in the desert who cut the corners of their hair, for all these nations are uncircumcised, and all the house of Israel are uncircumcised in heart.”

Jeremia 9 | Библия, синодално издание English Standard Version