1.Mose 24 | Библия, синодално издание

1 Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.

2 И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми

3 и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,

4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.

5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?

6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;

7 Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);

8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),

12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;

13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;

14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).

15 Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;

16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.

17 А слугата се затече насреща и и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.

18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.

19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).

20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.

21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.

22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикли злато,

23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?

24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.

25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.

26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу

27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.

28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.

29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;

30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;

31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.

32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.

33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;

35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;

36 господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;

37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,

38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.

39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.

40 Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;

41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.

42 И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,

43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,

44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).

45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз и казах: дай ми да пия.

46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.

47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз и турих обеца на лицето и гривни на ръцете и.

48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.

49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата и, и на майка и.

54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

55 Но брат и и майка и рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката и, и Авраамовия слуга, и човеците му.

60 И благословиха Ревека и и рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

61 И стана Ревека и слугините и, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

62 А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

65 И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

67 И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

Isaac and Rebekah

1 Now Abraham was old, well advanced in years. And the Lord had blessed Abraham in all things.

2 And Abraham said to his servant, the oldest of his household, who had charge of all that he had, “Put your hand under my thigh,

3 that I may make you swear by the Lord, the God of heaven and God of the earth, that you will not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, among whom I dwell,

4 but will go to my country and to my kindred, and take a wife for my son Isaac.”

5 The servant said to him, “Perhaps the woman may not be willing to follow me to this land. Must I then take your son back to the land from which you came?”

6 Abraham said to him, “See to it that you do not take my son back there.

7 The Lord, the God of heaven, who took me from my father’s house and from the land of my kindred, and who spoke to me and swore to me, ‘To your offspring I will give this land,’ he will send his angel before you, and you shall take a wife for my son from there.

8 But if the woman is not willing to follow you, then you will be free from this oath of mine; only you must not take my son back there.”

9 So the servant put his hand under the thigh of Abraham his master and swore to him concerning this matter.

10 Then the servant took ten of his master’s camels and departed, taking all sorts of choice gifts from his master; and he arose and went to Mesopotamia* to the city of Nahor.

11 And he made the camels kneel down outside the city by the well of water at the time of evening, the time when women go out to draw water.

12 And he said, “O Lord, God of my master Abraham, please grant me success today and show steadfast love to my master Abraham.

13 Behold, I am standing by the spring of water, and the daughters of the men of the city are coming out to draw water.

14 Let the young woman to whom I shall say, ‘Please let down your jar that I may drink,’ and who shall say, ‘Drink, and I will water your camels’—let her be the one whom you have appointed for your servant Isaac. By this* I shall know that you have shown steadfast love to my master.”

15 Before he had finished speaking, behold, Rebekah, who was born to Bethuel the son of Milcah, the wife of Nahor, Abraham’s brother, came out with her water jar on her shoulder.

16 The young woman was very attractive in appearance, a maiden* whom no man had known. She went down to the spring and filled her jar and came up.

17 Then the servant ran to meet her and said, “Please give me a little water to drink from your jar.”

18 She said, “Drink, my lord.” And she quickly let down her jar upon her hand and gave him a drink.

19 When she had finished giving him a drink, she said, “I will draw water for your camels also, until they have finished drinking.”

20 So she quickly emptied her jar into the trough and ran again to the well to draw water, and she drew for all his camels.

21 The man gazed at her in silence to learn whether the Lord had prospered his journey or not.

22 When the camels had finished drinking, the man took a gold ring weighing a half shekel,* and two bracelets for her arms weighing ten gold shekels,

23 and said, “Please tell me whose daughter you are. Is there room in your father’s house for us to spend the night?”

24 She said to him, “I am the daughter of Bethuel the son of Milcah, whom she bore to Nahor.”

25 She added, “We have plenty of both straw and fodder, and room to spend the night.”

26 The man bowed his head and worshiped the Lord

27 and said, “Blessed be the Lord, the God of my master Abraham, who has not forsaken his steadfast love and his faithfulness toward my master. As for me, the Lord has led me in the way to the house of my master’s kinsmen.”

28 Then the young woman ran and told her mother’s household about these things.

29 Rebekah had a brother whose name was Laban. Laban ran out toward the man, to the spring.

30 As soon as he saw the ring and the bracelets on his sister’s arms, and heard the words of Rebekah his sister, “Thus the man spoke to me,” he went to the man. And behold, he was standing by the camels at the spring.

31 He said, “Come in, O blessed of the Lord. Why do you stand outside? For I have prepared the house and a place for the camels.”

32 So the man came to the house and unharnessed the camels, and gave straw and fodder to the camels, and there was water to wash his feet and the feet of the men who were with him.

33 Then food was set before him to eat. But he said, “I will not eat until I have said what I have to say.” He said, “Speak on.”

34 So he said, “I am Abraham’s servant.

35 The Lord has greatly blessed my master, and he has become great. He has given him flocks and herds, silver and gold, male servants and female servants, camels and donkeys.

36 And Sarah my master’s wife bore a son to my master when she was old, and to him he has given all that he has.

37 My master made me swear, saying, ‘You shall not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, in whose land I dwell,

38 but you shall go to my father’s house and to my clan and take a wife for my son.’

39 I said to my master, ‘Perhaps the woman will not follow me.’

40 But he said to me, ‘The Lord, before whom I have walked, will send his angel with you and prosper your way. You shall take a wife for my son from my clan and from my father’s house.

41 Then you will be free from my oath, when you come to my clan. And if they will not give her to you, you will be free from my oath.’

42 “I came today to the spring and said, ‘O Lord, the God of my master Abraham, if now you are prospering the way that I go,

43 behold, I am standing by the spring of water. Let the virgin who comes out to draw water, to whom I shall say, “Please give me a little water from your jar to drink,”

44 and who will say to me, “Drink, and I will draw for your camels also,” let her be the woman whom the Lord has appointed for my master’s son.’

45 “Before I had finished speaking in my heart, behold, Rebekah came out with her water jar on her shoulder, and she went down to the spring and drew water. I said to her, ‘Please let me drink.’

46 She quickly let down her jar from her shoulder and said, ‘Drink, and I will give your camels drink also.’ So I drank, and she gave the camels drink also.

47 Then I asked her, ‘Whose daughter are you?’ She said, ‘The daughter of Bethuel, Nahor’s son, whom Milcah bore to him.’ So I put the ring on her nose and the bracelets on her arms.

48 Then I bowed my head and worshiped the Lord and blessed the Lord, the God of my master Abraham, who had led me by the right way* to take the daughter of my master’s kinsman for his son.

49 Now then, if you are going to show steadfast love and faithfulness to my master, tell me; and if not, tell me, that I may turn to the right hand or to the left.”

50 Then Laban and Bethuel answered and said, “The thing has come from the Lord; we cannot speak to you bad or good.

51 Behold, Rebekah is before you; take her and go, and let her be the wife of your master’s son, as the Lord has spoken.”

52 When Abraham’s servant heard their words, he bowed himself to the earth before the Lord.

53 And the servant brought out jewelry of silver and of gold, and garments, and gave them to Rebekah. He also gave to her brother and to her mother costly ornaments.

54 And he and the men who were with him ate and drank, and they spent the night there. When they arose in the morning, he said, “Send me away to my master.”

55 Her brother and her mother said, “Let the young woman remain with us a while, at least ten days; after that she may go.”

56 But he said to them, “Do not delay me, since the Lord has prospered my way. Send me away that I may go to my master.”

57 They said, “Let us call the young woman and ask her.”

58 And they called Rebekah and said to her, “Will you go with this man?” She said, “I will go.”

59 So they sent away Rebekah their sister and her nurse, and Abraham’s servant and his men.

60 And they blessed Rebekah and said to her, “Our sister, may you become thousands of ten thousands, and may your offspring possess the gate of those who hate him!”*

61 Then Rebekah and her young women arose and rode on the camels and followed the man. Thus the servant took Rebekah and went his way.

62 Now Isaac had returned from Beer-lahai-roi and was dwelling in the Negeb.

63 And Isaac went out to meditate in the field toward evening. And he lifted up his eyes and saw, and behold, there were camels coming.

64 And Rebekah lifted up her eyes, and when she saw Isaac, she dismounted from the camel

65 and said to the servant, “Who is that man, walking in the field to meet us?” The servant said, “It is my master.” So she took her veil and covered herself.

66 And the servant told Isaac all the things that he had done.

67 Then Isaac brought her into the tent of Sarah his mother and took Rebekah, and she became his wife, and he loved her. So Isaac was comforted after his mother’s death.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved. The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.