1.Könige 17 | Библия, синодално издание

1 И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума. 2 И биде слово Господне към него: 3 тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; 4 от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. 5 И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока. 7 След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята. 8 И биде слово Господне към него: 9 стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни. 10 И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. 11 Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб. 12 Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем. 13 А Илия и рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; 14 защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. 15 Тя отиде и направи тъй, както и каза Илия; и храни се тя, и той и домът и няколко време. 16 Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия. 17 След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане. 18 Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми. 19 А той и отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; 20 и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина и? 21 И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него! 22 И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя. 23 Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. 24 Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Библия, ревизирано издание

Пророк Илия и сушата в Израил

1 А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. 2 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Илия и вдовицата от Сарепта

8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. 10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия. 11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. 12 А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвца, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем. 13 Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, 14 защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята. 15 И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? 19 А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! 22 И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. 23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив. 24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина.

1.Könige 17 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Пророк Илия и сушата в Израил

Илия и вдовицата от Сарепта