1.Könige 13 | Библия, синодално издание

1 И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.

2 И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.

3 И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.

4 Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.

5 И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.

6 И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.

7 Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.

8 Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,

9 защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.

10 И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.

11 Във Ветил живееше един пророк старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.

12 И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха, по кой път тръгна Божият човек, който дохожда от Иудея.

13 И той каза на синовете си: оседлайте ми осела. Те му оседлаха осела, и той го възседна.

14 И тръгна след Божия човек, и го намери да седи под един дъб, и му каза: ти ли си Божият човек, който дохожда от Иудея? Оня отговори: аз съм.

15 И му каза: дойди при мене у дома и си похапни хляб.

16 Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място,

17 защото чрез словото Господне ми е казано: не яж хляб и не пий вода там, и се не връщай по пътя, по който си вървял.

18 Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. – Той го излъга.

19 И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.

20 Когато те още седяха на трапезата, биде слово Господне към пророка, който го бе върнал.

21 И той изговори към Божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва Господ: задето се не покори на устата Господни и не спази заповедта, която бе ти дал Господ, Бог твой,

22 а се върна, яде хляб и пи вода на онова място, за което Той бе ти казал: „не яж хляб и не пий вода“, тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.

23 След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.

24 И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.

25 И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъвът да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът-старец.

26 Като чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек Божий, който не послуша устата Господня; Господ го предаде на лъв, който го смачка и го умъртви, по словото Господне, що му бе казано.

27 И рече на синовете си: оседлайте ми осела. И го оседлаха.

28 Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.

29 И пророкът дигна тялото на човека Божий, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът-старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.

30 И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!

31 След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан Божият човек, до неговите кости положете моите кости,

32 защото ще се сбъдне словото, което по заповед Господня той произнесе за жертвеника във Ветил и за всички капища по оброчищата в самарийските градове.

33 И след това събитие Иеровоам се не отби от лошия си път, а продължаваше да поставя оброчищни свещеници от народа: който пожелаваше, него посвещаваше, и той ставаше оброчищен свещеник.

34 Това водеше Иеровоамовия дом към грях, към погибел и към изтребването му от земното лице.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога

1 Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез ГОСПОДНЕТО слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

2 И човекът извика против жертвеника чрез ГОСПОДНЕТО слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори ГОСПОД: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.

3 И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори ГОСПОД: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.

5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез ГОСПОДНЕТО слово.

6 Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на ГОСПОДА, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на ГОСПОДА; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.

7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.

8 Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 защото това ми беше заръчано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.

10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.

11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.

12 Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.

13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,

14 отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.

15 Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.

16 А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,

17 защото ми бе казано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.

18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНЕТО слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.

19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.

20 А като седяха на трапезата, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка, който го беше върнал,

21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори ГОСПОД: Понеже ти не послуша ГОСПОДНЕТО слово и не опази заповедта, която ти даде ГОСПОД, твоят Бог,

22 а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.

23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.

24 След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.

25 И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНЕТО слово. Затова ГОСПОД го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което ГОСПОД му говори.

27 Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.

29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

30 Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!

31 И като го погребаха, говори на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.

32 Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез ГОСПОДНЕТО слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом

33 Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание