1.Könige 1 | Библия, синодално издание
1Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.2Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар.3И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.4Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.5Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.6Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.7И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.8Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.9И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.10А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.11Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?12Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.13Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?14И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.15Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.16Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?17Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.18А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.19Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.20Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.21Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.22Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.23Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.24И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?25Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!26А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.27Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?28Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.29Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!30Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.31Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!32И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.33И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,34нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!35След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.36Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:37както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!38Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.39И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!40И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.41И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?42Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.43Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;44и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;45и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.46И Соломон вече седна на царския престол.47А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си48и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.49Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.50Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.51И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.52И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.53И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
Библия, ревизирано издание
Борби за наследяване на царството
1А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.2Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.3И така, потърсиха по всички израилски предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.4Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.5Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.6А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.7Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.8Но свещеникът Садок, Ваная, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.9И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.10Обаче пророка Натан, Ваная, силните мъже и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?12Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.13Иди, влез при цар Давид и му кажи: ГОСПОДАРЮ мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?14Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.15И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.16Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?17А тя му отговори: ГОСПОДАРЮ мой, ти се закле в ГОСПОДА, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.18Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.19Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.20Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.21Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.22А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.23И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.24Натан каза: ГОСПОДАРЮ мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?25Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!26А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ваная, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.27От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?
Помазване на Соломон за цар
28Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.29И царят се закле: В името на живия ГОСПОД, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,30както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!32Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ваная, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.33Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.34И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!35Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда.36А Ваная, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и ГОСПОД Бог на господаря ми, царя!37Както ГОСПОД е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.38И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ваная, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.39Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!40И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.41А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?42Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.43А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.44Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ваная, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.45Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.46При това Соломон седна на престола на царството.47Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.48Царят още говори така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.49Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.50А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.51Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.52А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.53И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.