2.Korinther 10 | Библия, синодално издание

1 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2 Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3 Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4 Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5 и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7 На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8 Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, – 10 понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, – 11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13 Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15 ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17 „Който се хвали, с Господа да се хвали“. 18 Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Библия, ревизирано издание

Апостолът в защита на своето служение

1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – 2 моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме* по плът. 3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. 5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. 6 И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. 7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. 8 Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. 9 Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 10 Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. 11 Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас. 12 Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. 13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. 14 Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. 15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, 16 така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 17 А който се хвали, с Господа да се хвали. 18 Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.

2.Korinther 10 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Апостолът в защита на своето служение