1.Samuel 14 | Библия, синодално издание

1 Един ден Сауловият син Ионатан рече на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към филистимската стража, на отвъдната страна. А на баща си той не обади за това.

2 Саул пък се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; с него бяха до шестстотин души народ

3 и Ахия, син на Ахитува, брат на Иохаведа, син на Финееса, син на Илия, свещеника Господен в Силом, който носеше ефод. А народът не знаеше, че Ионатан е заминал.

4 Между проходите, през които Ионатан търсеше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене;

5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.

6 И рече Ионатан на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към стражата на тия необрязани; може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина.

7 И оръженосецът отговори: върши всичко, що ти е по сърце; ето, аз съм с тебе, върви, където желаеш.

8 Ионатан рече: ето, ще преминем към ония човеци и ще застанем да ни видят;

9 ако те ни кажат: „спрете се, докле дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да възлезем при тях;

10 ако пък кажат: „възлезте при нас“, ние ще възлезем, защото Господ ги е предал в ръцете ни; и това ще бъде знак за нас.

11 Когато и двамата застанаха, за да ги види филистимската стража, филистимци рекоха: ето, евреите излизат из проломите, в които се бяха изпокрили.

12 И завика стражата към Ионатана и оръженосеца му, думайки: възлезте при нас, и ние ще ви кажем нещо. Тогава Ионатан рече на оръженосеца си: върви подире ми, защото Господ ги предаде в ръцете на Израиля.

13 Тогава Ионатан почна да се катери с ръце и нозе, и оръженосецът му подир него. И филистимци падаха пред Ионатана, а оръженосецът ги доубиваше подир него.

14 И от това първо поражение, нанесено от Ионатана и оръженосеца му, паднаха до двайсет души, върху половина нива, обработвана от двой волове в един ден.

15 И произлезе ужас в стана на полето и в целия народ: стражата и ония, които опустошаваха земята, се много изплашиха (и не искаха да се бият); потърси се цялата земя, и биде голям ужас от Господа.

16 И Сауловите съгледвачи в Гива Вениаминова видяха, че тълпата се разпръсва и тича насам и натам.

17 И Саул рече на народа, който беше с него: прегледайте и узнайте, кои от нашите са излезли. И прегледаха, и ето, няма Ионатана и оръженосеца му.

18 И Саул рече на Ахия: донеси ковчега* Божий, – защото в онова време ковчегът Божий беше със синовете Израилеви.

19 Саул още говореше на свещеника, докато смутнята във филистимския стан повече и повече се (разпростираше и) уголемяваше. Тогава рече Саул на свещеника: сбери ръцете си.

20 Извика Саул и целият народ, който беше с него, и дойдоха при мястото на битката, и ето, там мечът на всекиго бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма.

21 Тогава евреите, които вчера и завчера бяха у филистимци и които вредом ходеха с тях в стана, присъединиха се към израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана;

22 и всички израилтяни, които се криеха в Ефремова планина, като чуха, че филистимци са побягнали, присъединиха се и те при своите в битката.

23 И оня ден Господ избави Израиля; а битката се простря дори до Бет-Авен. (Всички мъже със Саула бяха до десет хиляди, и битката ставаше по целия град на Ефремова планина.)

24 Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.

25 И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед.

26 И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.

27 Ионатан пък не чу, когато баща му заклеваше народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си, и очите му светнаха.

28 И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя.

29 И рече Ионатан: баща ми смути земята; вижте, как ми светнаха очите, щом куснах малко от тоя мед;

30 ако народът бе си хапнал днес от плячката, която намери у враговете си, не щеше ли поражението на филистимци да бъде по-голямо?

31 И израилтяните разбиха филистимци оня ден от Михмас до Айалон, и народът твърде изнемощя.

32 Тогава народът се нахвърли върху плячката, и взимаха овци, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта.

33 Обадиха на Саула, думайки: ето, народът греши пред Господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мене един голям камък.

34 После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой – овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред Господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там.

35 Тогава Саул съгради жертвеник Господу: това беше първи жертвеник, въздигнат от него Господу.

36 И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога.

37 И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.

38 Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът?

39 Защото, жив ми Господ, Който спаси Израиля, ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори.

40 И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.

41 И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.

42 Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана.

43 И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра.

44 И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.

45 Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.

46 Тогава Саул не отиде да гони филистимци; и филистимци отидоха в земята си.

47 Саул затвърди царуването си над Израиля, и воюва с всички свои околни врагове, с Моав и с амонитци, и с Едом (и с Ветор), и с царете на Сова, и с филистимци, и против когото и да се обърнеше, навред имаше успех.

48 Той уреди войската, разби Амалика и освободи Израиля от ръцете на грабителите му.

49 Сауловите синове бяха: Ионатан, Иесуи и Мелхисуа; а двете му дъщери се казваха: по-голямата – Мерова, а по-малката – Мелхола.

50 А Сауловата жена се наричаше Ахиноам, дъщеря на Ахимааца; началникът на войската му се наричаше Авенир, син на Нира, Саулов чичо.

51 Кис, Саулов баща, и Нир, Авениров баща, бяха синове на Авиила.

52 И през всичкото Саулово време се води упорита война против филистимци. И колчем Саул виждаше някой човек силен и юнак, взимаше го при себе си.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Победата на Йонатан над филистимците

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

3 Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше ГОСПОДНИЯТ свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата – Сене.

5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано ГОСПОД ни подкрепи; защото нищо не пречи на ГОСПОДА да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

8 Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

10 Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

12 Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото ГОСПОД ги предаде в израилската ръка.

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат* земя.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук-там.

17 Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

22 Също и всички израилски мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

23 Така в онзи ден ГОСПОД избави Израил; и битката се простря до Ветавен.

24 А израилските мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

30 колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

32 Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

33 Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред ГОСПОДА, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

34 После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред ГОСПОДА, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

35 А Саул издигна жертвеник на ГОСПОДА. Това беше първият жертвеник, който той издигна на ГОСПОДА.

36 Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори онзи ден.

38 Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

39 защото, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Който избавя Израил, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

40 Той каза на целия Израил: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

41 Тогава Саул каза на ГОСПОДА, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

44 Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре – този, който извърши това велико избавление в Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

46 Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

47 А Саул, като беше поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израил от онези, които ги разграбваха.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание