Psalm 77 | Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;

15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“

21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;

44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;

47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

1 За първия певец, по Едутун*, Асафов псалм. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание