1Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.3Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.4Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.5Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.6Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.7Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.8Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.9Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,10защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,11Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
Библия, ревизирано издание
Кой може да бъде в Божието присъствие
(По слав. 14.)
1Давидов псалм. ГОСПОДИ, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее на Твоя свят хълм?2Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си;3който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си,4пред чиито очи е презрян безчестният; но той почита онези, които се боят от ГОСПОДА; който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;5който не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.