Sprüche 1 | Библия, синодално издание
1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;4да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;11ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, –15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:17не напразно се разпъва мрежа пред птици.18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:22„докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“
Библия, ревизирано издание
Притчите – мъдрост и поука
1Притчи на Давидовия син Соломон, израилски цар,2записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,3за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,4за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,5за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,6за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.7Страхът от ГОСПОДА е начало на* мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.
Съвет към младите хора
8Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението* на майка си,9защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.10Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!11Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,12както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,13ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,14ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички –15сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,16защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.17Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.18И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Призивът на мъдростта
20Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,21вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:22Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,25но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми26то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,27когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,28тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.29Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА,30не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,31затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.33А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.