Offenbarung 16 | Библия, синодално издание
1И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.2Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.3Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.4Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.5След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,6понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.7И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.8Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.9И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.10Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка11и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.12Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце.13И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:14това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.15(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)16И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.17Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!18И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.19Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.20Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;21едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
Библия, ревизирано издание
Изливане на седемте чаши с Божия гняв
1И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.3Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.4Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така;6понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.7И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.8Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.9И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.10Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,11и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.12Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.13И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;14защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.15(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)16И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон*.17Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се.18И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал, откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.19А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.20И всеки остров побягна и планините не се намериха.21И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.