Offenbarung 10 | Библия, синодално издание

1 И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове; 2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята; 3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове. 4 И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа. 5 И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето 6 и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време; 7 но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците. 8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята. 9 И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема. 11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.

Библия, ревизирано издание

Ангелът с малкия свитък

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове. 2 Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята, 3 извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове. 4 И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши. 5 А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето 6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. 8 А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво. 11 Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.

Offenbarung 10 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Ангелът с малкия свитък