Markus 8 | Библия, синодално издание

1 В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

15 А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

18 Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

21 И рече им: как не разбирате?

22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.

23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

27 И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.

29 Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Нахранване на четири хиляди души

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:

2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.

4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?

5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.

6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.

7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.

10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.

Фарисеите искат знамения

11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.

13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.

15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.

17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.

21 И им каза: Още ли не разбирате?

Изцеляване на слепеца във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.

23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.

Петър изповядва вярата в Исус Христос

27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?

28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.

29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.

30 И им заръча на никого да не казват за Него.

31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

Следване на Исус Христос със себеотрицание

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

35 Защото, който иска да спаси живота си*, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание