Lukas 6 | Библия, синодално издание

1 В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. 2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? 3 Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? 5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. 6 Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. 10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса. 12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот, 16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19 И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20 И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22 Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23 Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. 24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25 Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26 Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27 Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29 На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. 31 И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36 И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. 37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 39 Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? 40 Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. 41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? 42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. 46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

Библия, ревизирано издание

Исус и съботата

1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3 Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, 4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците? 5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.

Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. 7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят. 8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи. 9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот, или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя. 11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.

Избиране на дванадесетте апостоли

12 През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: 14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот, 16 Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател. 17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; 18 също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани. 19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

Блаженствата

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство. 21 Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете. 22 Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син; 23 възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. 24 Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си. 25 Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. 26 Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любовта към враговете

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, 28 благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост. 29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30 Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема. 31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях. 32 Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. 33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото. 35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Отношението към ближния

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; 38 давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. 39 Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. 41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Всяко дърво се познава по своя плод

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му. 46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам? 47 Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48 Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена. 49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Lukas 6 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание