Johannes 8 | Библия, синодално издание

1 А Иисус отиде на Елеонската планина.

2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.

3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,

4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;

5 а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.

10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус и рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?

11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус и рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

12 Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.

20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

21 И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.

22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

23 Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.

26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

27 Не разбраха, че им говореше за Отца.

28 А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.

29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?

34 Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

35 А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.

36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.

38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.

39 Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.

41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.

42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?

49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.

50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.

53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?

54 Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,

55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.

56 Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.

57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?

58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Исус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

3 И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:

4 Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

5 Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен*, нека пръв хвърли камък по нея.

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

9 А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

10 И когато се изправи, Исус и каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.

Исус Христос – Светлината на света

12 Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил.

17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.

19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец.

20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

21 И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.

25 Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.

26 Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

За истината

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас.

38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Те Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.

42 Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Исус Христос и Авраам

48 Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?

49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки.

52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки.

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.

57 Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?

58 Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание