Johannes 6 | Библия, синодално издание

1 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.

2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.

4 И приближаваше Пасха, празникът иудейски.

5 А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?

6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.

7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:

9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?

10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.

12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.

13 И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

14 Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.

16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето

17 и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.

18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.

20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!

21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.

22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.

23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.

24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.

25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?

26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?

29 Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.

30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.

32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.

35 Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.

37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;

38 защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

39 А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

42 И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

46 Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

53 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.

56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.

58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.

59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.

60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?

61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?

62 Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?

63 Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

64 Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.

65 И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.

66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.

67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,

69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

70 Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.

71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Нахранването на пет хиляди души

1 След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро*.

2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора?

6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус Христос ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха.

20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Исус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“

32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Изповедта на Петър

67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание