Johannes 19 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Johannes 19 | Библия, синодално издание
1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. 2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, 3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. 7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон*, а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. 37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. 38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. 39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. 41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Разпъване, смърт и погребение на Исус Христос

1 Тогава Пилат отведе Исус и Го бичува. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха, 3 приближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю юдейски! И Му удряха плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него. 5 Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него. 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 8 А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря. 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исус навън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменната настилка, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! 15 А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен цезаря. 16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. 17 И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 18 където Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата. 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, юдейският Цар. 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това. 25 А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! 27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом. 28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. 29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. 30 А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух. 31 И понеже беше денят на приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. 32 Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. 33 Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 35 И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Негова кост няма да се строши“; 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха.“ 38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое. 40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 И там положиха Исус заради юдейския ден на приготовлението; защото гробът беше наблизо.