Jesaja 36 | Библия, синодално издание

1 И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе. 2 Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря. 3 И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син. 4 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш? 5 Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене? 6 Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават. 7 Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, – то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: „само пред тоя жертвеник се покланяйте“? 8 И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; – ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях? 9 И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне? 10 Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори. 11 Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената. 12 И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си. 13 И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар! 14 Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси; 15 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: „Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски.“ 16 Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец, 17 докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя. 18 И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: „Господ ще ни спаси“. Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар? 19 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка? 20 Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка? 21 Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте. 22 Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.

Библия, ревизирано издание

Асирийският цар Сенахирим – заплаха за Йерусалим

1 В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим излезе против всичките укрепени юдейски градове и ги превзе. 2 Асирийският цар изпрати Рапсак от Лахис в Йерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива. 3 Тогава при него излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син. 4 И Рапсак им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която уповаваш? 5 Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене? 6 Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него. 7 Но ако ми кажеш: На ГОСПОДА, нашия Бог, уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник се покланяйте? 8 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи. 9 Как тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници! 10 Без волята на ГОСПОДА ли излязох сега на това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Излез против тази земя и я съсипи. 11 Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме. Недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената. 12 Но Рапсак отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас нечистотиите си и да пият пикочта си? 13 Тогава Рапсак застана и извика силно на юдейски: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар: 14 Така казва царят: Не се оставяйте да ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави. 15 И да не ви подтиква Езекия да уповавате на ГОСПОДА, като ви казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 16 Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен; и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, 17 докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя – земя, изобилна на жито и вино, земя, изобилна на хляб и лозя. 18 Внимавайте да не би да ви убеждава Езекия, като казва: ГОСПОД ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? 19 Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 20 Кои измежду всички богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави ЙЕХОВА Йерусалим от ръката ми? 21 А те мълчаха и не му отговориха нито дума; защото царят беше заповядал: Не му отговаряйте. 22 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, се върнаха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

Jesaja 36 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Асирийският цар Сенахирим – заплаха за Йерусалим