Josua 22 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Josua 22 | Библия, синодално издание
1 Тогава Иисус повика Рувимовото и Гадовото коляно и Манасиевото полуколяно и им каза: 2 вие изпълнихте всичко, що ви бе заповядал Моисей, раб Господен, и слушахте моите думи във всичко, що ви заповядах; 3 вие не напущахте братята си през много дни доднес и изпълнихте, каквото трябваше да изпълните по заповедта на Господа, вашия Бог: 4 сега Господ, Бог ваш, успокои братята ви, както им бе говорил; и тъй, върнете се и си идете в шатрите, в земята на вашето владение, която ви даде Моисей, раб Господен, отвъд Иордан; 5 само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа, вашия Бог, да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всичк ата си душа. 6 После Иисус ги благослови и ги отпусна, и те се разотидоха по шатрите си. 7 На едната половина от Манасиевото коляно Моисей даде дял във Васан, а на другата му половина Иисус даде дял с братята му отвъд Иордан, на запад. И когато Иисус ги отпусна в шатрите им и ги благослови, 8 каза им: с голямо богатство се връщате в шатрите си, с голямо множество добитък, със сребро, със злато, с мед и с желязо, и с голямо множество дрехи; поделете с братята си плячката, взета от вашите врагове. 9 Тогава синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево се върнаха и потеглиха изсред синовете Израилеви от Силом, който е в Ханаанската земя, за да идат в земя Галаад, в земята на владението си, която получиха за владение по заповед Господня, дадена чрез Моисея. 10 Като дойдоха в околностите на Иордан, в Ханаанската земя, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха там, край Иордан, един жертвеник, жертвеник голям наглед. 11 И чуха Израилевите синове да се говори: ето, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха жертвеник в Ханаанската земя, в околностите на Иордан, насрещу Израилевите синове. 12 Щом чуха това Израилевите синове, събра се цялото общество синове Израилеви в Силом, за да идат на война против тях. 13 Първом обаче синовете Израилеви изпратиха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в Галаадската земя Финееса, син на свещеник Елеазара, 14 и с него десет началника, по един родоначалник от всички Израилеви колена; всеки от тях беше родоначалник в хилядите Израилеви. 15 И те дойдоха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в земя Галаад и им говориха и казаха: 16 тъй каза цялото общество Господне: какво престъпление сте направили пред (Господа) Бога Израилев, като сте отстъпили сега от Господа (Бога Израилев), съзидали сте си жертвеник и сте въстанали сега против Господа? 17 Нима е малко за нас беззаконието Фегорово, от което не сме се очистили доднес и поради което пораза сполетя обществото Господне? 18 а вие днес отстъпвате от Господа! Днес въставате против Господа, а утре (Господ) ще се разгневи на цялото общество Израилево; 19 ако пък земята на вашето владение ви се струва нечиста, минете в земята на владението Господне, в която се намира скинията Господня, вземете дял между нас, ала не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, съзиждайки си друг жертвеник, освен жертвеника на Господа, нашия Бог; 20 Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си. 21 В отговор на това синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево казваха на началниците на хилядите Израилеви: 22 Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! Ако въставаме и отстъпваме от Господа, нека Господ не ни пощади в тоя ден! 23 Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа (нашия Бог) или за да принасяме върху него всесъжение и хлебен принос и да извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ съди! 24 Но ние направихме това от страх, да не би в по-сетнешно време вашите синове да кажат на нашите синове: „какво имате вие с Господа, Бога Израилев! 25 Господ отреди Иордан за граница между нас и вас, синове Рувимови и синове Гадови, вие нямате част в Господа“. Така синовете ви не биха допуснали нашите синове да почитат Господа. 26 Затова рекохме: да си съзидаме жертвеник не за всесъжение и не за жертви, 27 а за да бъде той между вас и нас, между по-сетнешните ни родове, свидетел, че ние можем да служим на Господа с наши всесъжения, с наши жертви и с наши благодарения, и за да не кажат в по-сетнешно време вашите синове на нашите синове: „вие нямате част в Господа“. 28 Ние си думахме: ако тъй кажат нам и на нашите родове в по-сетнешно време, ние ще кажем: вижте подобието на жертвеника Господен, което са направили нашите бащи не за всесъжение и не за жертви, а за да бъде свидетел между вас и нас (и между синовете ни). 29 Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му. 30 Свещеник Финеес, (всички) началници на обществото и главатарите на хилядите Израилеви, които бяха с тях, като чуха думите, що говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, одобриха ги. 31 И Елеазаровият син свещеник Финеес рече на синовете Рувимови, на синовете Гадови и на синовете Манасиеви: днес узнахме, че Господ е между нас, че вие не сте извършили пред Господа това престъпление; сега избавихте синовете Израилеви от ръката Господня. 32 Тогава Елеазаровият син свещеник Финеес и началниците се върнаха от синовете Рувимови и от синовете Гадови (и от полуколяното Манасиево) в Ханаанската земя при синовете Израилеви и им донесоха отговор. 33 И Израилевите синове одобриха това, и благословиха синовете Израилеви Бога, като се отказаха да идат против тях на война, и да разорят земята, в която живееха синовете Рувимови и синовете Гадови (и полуколяното Манасиево). 34 И Рувимовите синове и Гадовите синове (и полуколяното Манасиево) нарекоха тоя жертвеник Ед*, защото, казаха те, той е свидетел между нас, че Господ е Бог наш.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Две слова към израилските племена

1 Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза: 2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах. 3 През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог. 4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде отвъд Йордан. 5 Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда. Да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа. 6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови, 8 като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви. 9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя – в земята, която беше тяхно притежание, придобито според ГОСПОДНЕТО слово чрез Моисей. 10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери. 11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните. 12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. 13 Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар, 14 и с него десетима началници, по един началник на бащиния дом за всяко израилско племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилските хиляди. 15 Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха: 16 Така казва цялото ГОСПОДНЕ общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате ГОСПОДА, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него? 17 Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя ГОСПОДНЕТО общество, 18 а вие днес искате да се отклоните от следване на ГОСПОДА? Понеже днес отстъпвате от ГОСПОДА, утре Той ще се разгневи против цялото израилско общество. 19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на ГОСПОДА, където стои ГОСПОДНЯТА скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от ГОСПОДА, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог. 20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото израилско общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си. 21 Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на израилските хилядоначалници: 22 Могъщият Бог ЙЕХОВА, могъщият Бог ЙЕХОВА, Той знае – и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против ГОСПОДА, то нека ГОСПОД да не ни избави днес! 23 Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам ГОСПОД да отсъди. 24 Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог? 25 Понеже ГОСПОД е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в ГОСПОДА. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА. 26 Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва, 27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред ГОСПОДА служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА. 28 Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29 ГОСПОД да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му. 30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и израилските хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни. 31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от ГОСПОДНЯТА ръка. 32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие. 33 И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове. 34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че ЙЕХОВА е Бог.