2.Mose 21 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

2.Mose 21 | Библия, синодално издание
1 И ето законите, които ще им обявиш: 2 ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; 3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му; 4 ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата и да останат при господаря и, а той да си излезе самичък; 5 но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, – 6 то господарят му да го заведе пред боговете* и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб. 7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите; 8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил; 9 ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; 10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. 11 Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп. 12 Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт; 13 но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата); 14 а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. 15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. 16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт. 17 Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт. 18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля, 19 то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване. 20 А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; 21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро. 22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници; 23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено. 26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото; 27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба. 28 Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; 29 ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт. 30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи. 31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него. 32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни. 33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел, 34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов. 35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина; 36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Закон за робите

1 Ето законите, които ще представиш пред тях. 2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата и ще бъдат на господаря и, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите* и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги. 7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите. 8 Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил. 9 Но ако я е определил за сина си, то нека и дари правата на дъщерите. 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната и, от дрехите и и от съпружеско съжителство с нея. 11 А ако не и изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

Закон срещу насилието

12 Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт. 13 Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място. 14 Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш. 15 Който удари баща си или майка си, да бъде убит. 16 Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит. 17 Който кълне баща си или майка си, да бъде убит. 18 Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си; 19 и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува. 20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан. 21 Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост*. 22 Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът и би му наложил, и да плати, както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. 26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи. 27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му. 28 Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29 Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре. 30 Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде колкото му бъде определено. 31 Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда. 32 Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни. 33 Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов. 35 Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят. 36 Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.