Jeremia 8 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Jeremia 8 | Библия, синодално издание
1 В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски; 2 и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство*, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята. 3 И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот. 4 И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат? 5 Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат. 6 Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: „какво сторих?“ всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. 7 И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения. 8 Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа. 9 Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост? 10 Затова жените им ще дам на други, нивята им – на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник – всички действуват лъжливо. 11 И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма. 12 Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ. 13 Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях. 14 „Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“ 15 Очакваме мир, а няма нищо добро, – време за излекуване, а ето ужаси. 16 От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него. 17 Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ. 18 Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи. 19 Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни? 20 Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени. 21 Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание
1 В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители; 2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. 3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите.

Грях и наказание

4 При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне? 5 И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? 6 Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. 7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. 8 Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? 10 Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. 12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. 13 Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. 14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. 15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. 16 Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има в нея, града и онези, които живеят в него. 17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. 18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло. 19 Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? 20 Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме. 21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри?