Jeremia 12 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Jeremia 12 | Библия, синодално издание
1 Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват? 2 Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но – далечен от сърцето им. 3 А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването. 4 Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите и; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас. 5 Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан? 6 Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят. 7 Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му. 8 Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих. 9 Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете. 10 Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, – 11 направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце. 12 По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът. 13 Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен. 14 Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им. 15 Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго – в земята му. 16 И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки „жив Господ“, както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, – ще се настанят всред Моя народ. 17 Ако пък не послушат, Аз ще изкореня и съвсем ще изтребя такъв народ, казва Господ.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Обещание към израилските съседни народи

1 Праведен си, ГОСПОДИ, когато се съдя с Тебе; но пак да разисквам с Тебе за присъдите Ти: Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно? 2 Насадил си ги и те даже се вкорениха; растат, даже и принасят плод; Ти си близо до устата им, а далеч от сърцата* им. 3 Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш; виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб; отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани. 4 Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите и, защото казаха: Той няма да види сетнината ни. 5 Ако тичаш с пешаците и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил при прииждането на Йордан? 6 Защото братята ти и бащиният ти дом – даже и те се отнесоха коварно към тебе. Да! И те извикаха след тебе с висок глас; но не им вярвай даже ако ти говорят добро. 7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите и. 8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; то нададе гласа си против Мене; затова го намразих. 9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него; идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го изпоядат. 10 Много овчари развалиха лозето Ми, потъпкаха Моя дял, обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня. 11 Превърнаха го в пустота; той, като запустен, жалее пред Мене; цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце. 12 По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители; защото мечът ГОСПОДЕН погубва от единия край на страната до другия; никоя твар няма мир. 13 Сяха жито, но са пожънали тръни; трудиха се, но никак не се ползват от труда си; и така, засрамете се от тези си произведения поради пламенния гняв на ГОСПОДА. 14 Така говори ГОСПОД против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях; 15 и след като ги изтръгна, пак ще им покажа милост и ще ги върна – всеки човек в наследството му и всеки човек в земята му. 16 И ако научат добре обходата на Моя народ, да се кълнат в Моето име, като казват: Заклевам се в живота на ГОСПОДА! (както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал), тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми. 17 Но ако не послушат, съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ, казва ГОСПОД.