Galater 2 | Библия, синодално издание

1 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, 5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието. 6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните 8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните, 10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно. 11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. 12 Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? 15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; 16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

Библия, ревизирано издание

Апостолският събор

1 Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал. 3 Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже. 4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение; 7 а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните 8 (защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците), 9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. 10 Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.

Петър и Павел в Антиохия

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. 17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Galater 2 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Апостолският събор

Петър и Павел в Антиохия