1.Mose 50 | Библия, синодално издание

1 Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.

2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.

3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.

4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:

5 баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)

6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.

7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.

9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.

10 И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.

11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.

12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:

13 отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.

14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.

15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?

16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:

17 тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.

18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.

19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.

20 Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;

21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.

22 И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.

23 И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.

24 Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.

25 Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.

26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.

2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,

3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:

5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на египетската земя,

8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.

10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък* Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни.

11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим*.

12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;

13 защото синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.

14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.

16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

18 После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?

20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.

21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно.

Смъртта на Йосиф в Египет

22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;

23 Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

25 И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.

26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание