1.Chronik 16 | Верен

1.Chronik 16 | Верен
1 Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога. 2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име. 3 После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго. 4 И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог: 5 Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали, 6 а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет. 7 Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА: 8 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му! 9 Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела*! 10 Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 11 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги! 12 Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му, 13 ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани! 14 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 15 Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения, 16 завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак, 17 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 18 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 19 Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея, 20 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 21 Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях, 22 казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 23 Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му! 24 Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела! 25 Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове. 26 Защото всичките богове на народите са нищо*, а ГОСПОД е направил небесата. 27 Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му. 28 Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила! 29 Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! 30 Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати. 31 Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува! 32 Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него. 33 Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. 34 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава. 36 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА. 37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден; 38 и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари. 39 А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон, 40 да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил. 41 И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна*. 42 И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари. 43 И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.