Psalm 77 | Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

2 В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

3 Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

4 Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

5 Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

6 Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

7 Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

8 Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

9 Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

10 Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

11 Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

12 Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

13 Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

14 Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

15 Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

17 Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

18 Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

19 Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават.

20 Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.