Nehemia 6 | Верен :: ERF Bibleserver

Nehemia 6 | Верен

1 И когато Санавалат и Товия, и арабинът Гисам, и останалите ни врагове чуха, че съм построил стената и че не е останал вече пролом в нея – но до онова време още не бях поставил вратите на портите – 2 Санавалат и Гисам изпратиха до мен да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на низината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. 3 И аз изпратих до тях пратеници да кажат: Върша голямо дело и не мога да сляза. Защо да се спира делото, като го оставя и сляза при вас? 4 И четири пъти пращаха до мен по този начин, но аз им отговарях все така. 5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мен по този начин с отворено писмо в ръката му, 6 в което беше писано: Между народите се носи слух, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете и затова строиш стената. И според този слух ти искаш да им станеш цар. 7 И си поставил и пророци да разгласяват за теб в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда! И сега, тези слухове ще се съобщят на царя. И така, ела сега да се съветваме заедно. 8 Тогава изпратих до него да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш, а ти го измисляш от себе си. 9 Защото те всички искаха да ни уплашат, като казваха: Ръцете им ще се пуснат от делото и то няма да се свърши. И сега, Боже, укрепи Ти ръцете ми! 10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, сина на Делая, син на Метавеил, който беше заключен; и той ми каза: Нека се съберем в Божия дом, вътре в храма и нека затворим вратите на храма, защото те ще дойдат да те убият, да, през нощта ще дойдат да те убият! 11 Но аз казах: Човек като мен бива ли да бяга? И кой човек като мен би влязъл в храма, за да избави живота си? Няма да вляза! 12 И познах, че, ето, не го беше пратил Бог, а той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили. 13 Затова беше подкупен, за да се уплаша и да направя така, и да съгреша, и това да им послужи да злословят, за да ме корят. 14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, а също и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат! 15 И стената беше завършена на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни. 16 И когато всичките ни врагове чуха това, всичките народи около нас се уплашиха и се смалиха много в очите си, и познаха, че това дело беше станало от нашия Бог. 17 А в онези дни юдовите благородни изпращаха много писма до Товия, и писма от Товия идваха до тях. 18 Защото в Юда имаше мнозина, които му се бяха заклели, понеже беше зет на Сехания, сина на Арах, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, сина на Варахия. 19 И пред мен говореха за неговите благодеяния, а на него донасяха моите думи. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.