Hiob 3 | Верен

Hiob 3 | Верен
1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 И Йов заговори и каза: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко! 4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина! 5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня! 6 Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване! 8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан. 9 Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми. 11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема? 12 Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча? 13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам – 14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини, 15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро. 16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина. 17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват. 18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват. 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар. 20 Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата, 21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, 22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; 23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил? 24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят. 25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи. 26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.