Johannes 11 | Верен

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.

3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е боленст. 36;.

4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея*.

5 А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.

11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярватест. 42;. Но нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гробаст. 39;.

18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.

20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.

21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат мист. 32;.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти дадест. 41;.

23 Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?

27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света.

28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат мист. 21;.

33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.

34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

35 Иисус се просълзи.

36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичалст. 3;!

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.

39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъвст. 17;.

40 Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава*?

41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша*.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш*, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил*.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.

49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.

53 И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.