1.Könige 12 | Верен
1И Ровоам отиде в Сихем*, защото целият Израил беше дошъл в Сихем, за да го направи цар.2И когато Еровоам, синът на Нават, чу това – а той беше още в Египет, където беше избягал от цар Соломон, и Еровоам остана в Египет,3но изпратиха и го повикаха – тогава Еровоам и цялото израилево събрание дойдоха и говориха на Ровоам и казаха:4Баща ти направи жесток ярема ни, но ти облекчи сега жестоката служба на баща си и тежкия му ярем, който той наложи върху нас, и ще ти служим.5А той им каза: Идете си за още три дни и после се върнете при мен. И народът си отиде.6Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които бяха стояли пред баща му Соломон, докато беше жив, и каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?7И те му говориха и казаха: Ако днес станеш слуга на този народ и им служиш, и ги послушаш, и им говориш добри думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.8Но той отхвърли съвета на старейшините, който му дадоха, и се посъветва с младежите, които бяха израснали заедно с него и стояха пред него.9И той им каза: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: Облекчи ярема, който баща ти наложи върху нас?10Тогава младежите, които бяха израснали заедно с него, му говориха и казаха: Така да кажеш на този народ, който ти говори и каза: Баща ти направи тежък ярема ни, но ти ни го облекчи! – така да им кажеш: Малкият ми пръст е по-дебел от слабините на баща ми!11И сега, баща ми ви е натоварил с тежък ярем, а аз ще прибавя към ярема ви. Баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони*.12И Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше говорил и казал: Върнете се при мен на третия ден.13И царят отговори на народа остро и отхвърли съвета, който му дадоха старейшините,14а им говори според съвета на младежите и каза: Баща ми направи тежък вашия ярем, но аз ще прибавя към ярема ви; баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони.15Така царят не послуша народа, защото това беше обрат от ГОСПОДА, за да изпълни словото Си, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, сина на Нават.16И когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя и каза: Какъв дял имаме ние в Давид? Нямаме наследство в Есеевия син! По шатрите си, Израилю! Погрижи се сега за дома си, Давиде! И Израил отиде по шатрите си.17А колкото до израилевите синове, които живееха в градовете на Юда, над тях царуваше Ровоам.18Тогава цар Ровоам изпрати Адорам, който беше над задължителния труд, но целият Израил го уби с камъни и той умря. И цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Ерусалим.19Така Израил отстъпи от Давидовия дом, както е и до днес.20А когато целият Израил чу, че Еровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха пред обществото, и го направиха цар над целия Израил. Никой не последва Давидовия дом, освен само юдовото племе.21А Ровоам дойде в Ерусалим и събра целия юдов дом и вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди избрани воини, за да се бият срещу израилевия дом, за да възвърне царството на Ровоам, сина на Соломон.22Тогава Божието слово беше към Божия човек Семая и каза:23Говори на юдовия цар Ровоам, сина на Соломон, и на целия юдов и вениаминов дом, и на останалия народ и кажи:24Така казва ГОСПОД: Да не излизате и да не се биете срещу братята си, израилевите синове! Върнете се всеки у дома си, защото от Мен стана това нещо*. И те послушаха ГОСПОДНОТО слово и се върнаха, и си отидоха според ГОСПОДНОТО слово.25Тогава Еровоам построи Сихем* в хълмистата земя на Ефрем и живееше в него. После излезе оттам и построи Фануил.26И Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне на Давидовия дом.27Ако този народ се изкачва да принася жертви в ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, към юдовия цар Ровоам; и те ще ме убият и ще се върнат при юдовия цар Ровоам.28Затова царят реши* и направи две златни телета, и им каза: Много ви е да се изкачвате до Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!29И той постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан.30А това нещо стана грях, защото народът отиваше да се кланя пред едното чак до Дан.31И той направи домове по високите места и направи свещеници от всякакви хора, които не бяха от синовете на Леви.32И Еровоам направи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, като празника, който се правеше в Юда, и принесе жертви на олтара. Така направи във Ветил и жертваше на телетата, които беше направил. И настани във Ветил свещениците на високите места, които беше направил.33Така той принесе жертви на олтара, който беше направил във Ветил, на петнадесетия ден от осмия месец – месеца, който беше измислил от сърцето си, и направи празник за израилевите синове, и принесе жертви на олтара, и покади.
Segond 21
Accession au trône de Roboam et Jéroboam
1Roboam se rendit à Sichem, car tout Israël y était venu pour le proclamer roi.2Lorsque Jéroboam, le fils de Nebath, l'apprit, il se trouvait encore en Egypte, où il s'était enfui loin du roi Salomon, et c'était là qu'il était installé.3On le fit appeler. Jéroboam et toute l'assemblée d'Israël vinrent alors trouver Roboam et lui dirent:4«Ton père a exercé une dure domination sur nous. Quant à toi, maintenant, allège le dur service et la domination particulièrement lourde que nous a imposés ton père, et nous te servirons.»5Il leur répondit: «Allez-vous-en et revenez vers moi dans 3 jours.» Et le peuple s'en alla.6Le roi Roboam consulta les anciens qui avaient été au service de son père Salomon pendant sa vie. Il leur demanda: «Que me conseillez-vous de répondre à ce peuple?»7Voici ce qu'ils lui dirent: «Si aujourd'hui tu as une attitude de serviteur envers ce peuple, si tu te montres à leur service et si tu leur réponds de façon positive en leur adressant des paroles bienveillantes, ils seront pour toujours tes serviteurs.»8Mais Roboam délaissa le conseil que lui donnaient les anciens et consulta les jeunes qui avaient grandi avec lui et qui faisaient partie de son entourage.9Il leur demanda: «Que me conseillez-vous de répondre à ce peuple? Ils me tiennent ce langage: ‘Allège la domination que ton père nous a imposée!’»10Voici ce que lui dirent les jeunes qui avaient grandi avec lui: «Le peuple t'a tenu ce langage: ‘Ton père nous a imposé une domination particulièrement lourde, mais toi, allège son poids!’ De ton côté, dis-leur: ‘Mon petit doigt est plus gros que les reins de mon père.11Mon père vous a imposé une domination particulièrement lourde, eh bien, moi je la rendrai plus lourde encore. Lui vous a punis avec des fouets, moi je vous punirai avec des fouets munis de pointes.’»12Jéroboam et tout le peuple vinrent trouver Roboam le troisième jour, conformément à ce qu'avait dit le roi: «Revenez vers moi dans 3 jours.»13Le roi répondit avec dureté au peuple. Il délaissa le conseil que lui avaient donné les anciens14et leur dit, d'après le conseil des jeunes: «Mon père vous a imposé une domination particulièrement lourde, moi je la rendrai plus lourde encore. Lui vous a punis avec des fouets, moi je vous punirai avec des fouets munis de pointes.»15Ainsi, le roi n'écouta pas le peuple. Cela fut en effet conduit par l'Eternel pour que s'accomplisse la parole qu'il avait dite par l'intermédiaire d'Achija de Silo à Jéroboam, le fils de Nebath.16Lorsque tous les membres du peuple d'Israël virent que le roi ne les écoutait pas, ils lui répondirent: «Quelle part avons-nous avec David? Nous n'avons pas d'héritage avec le fils d'Isaï! A tes tentes, Israël! Maintenant, occupe-toi des tiens, David!» Et Israël retourna dans ses tentes.17Les Israélites qui habitaient les villes de Juda furent les seuls qui reconnurent Roboam comme roi.18Alors le roi Roboam envoya Adoram, qui était préposé aux corvées, vers les Israélites, mais ils le lapidèrent et il mourut. Le roi Roboam s'empressa de monter sur un char pour se réfugier à Jérusalem.19C'est ainsi qu'Israël s'est détaché de la famille de David jusqu'à aujourd'hui.20Lorsqu'ils apprirent que Jéroboam était de retour, les Israélites le firent venir à leur assemblée et ils le proclamèrent roi sur tout Israël. Ils ne suivirent pas la famille de David, à la seule exception de la tribu de Juda.21A son arrivée à Jérusalem, Roboam rassembla toute la communauté de Juda et la tribu de Benjamin, soit 180'000 hommes d'élite aptes à la guerre, pour qu'ils combattent contre la communauté d'Israël afin de la ramener sous sa domination, lui qui était le fils de Salomon.22Mais la parole de Dieu fut adressée à Shemaeja, l'homme de Dieu:23«Parle à Roboam, le fils de Salomon et le roi de Juda, ainsi qu'à toute la communauté de Juda et de Benjamin et au reste du peuple. Annonce-leur:24‘Voici ce que dit l'Eternel: Ne montez pas faire la guerre à vos frères, les Israélites! Que chacun de vous reparte chez lui, car c'est de moi que vient cette situation.’» Ils obéirent à la parole de l'Eternel et firent demi-tour, se conformant à la parole de l'Eternel.
Règne de Jéroboam sur Israël
25Jéroboam fortifia Sichem, dans la région montagneuse d'Ephraïm, et il s'y installa; puis il la quitta et construisit Penuel.26Jéroboam dit dans son cœur: «La royauté pourrait bien désormais revenir à la famille de David.27Si les membres de ce peuple montent à Jérusalem pour faire des sacrifices dans la maison de l'Eternel, leur cœur retournera à leur seigneur, à Roboam, le roi de Juda. Ils me tueront alors et retourneront à Roboam, le roi de Juda.»28Après avoir demandé conseil, le roi fabriqua deux veaux d'or et dit au peuple: «Cela fait assez longtemps que vous montez à Jérusalem. Israël, voici tes dieux qui t'ont fait sortir d'Egypte.*»29Il plaça l'un de ces veaux à Béthel et donna l'autre à Dan.30Cela fut une cause de péché. Le peuple marcha devant l'un des veaux jusqu'à Dan.31Jéroboam y établit un centre de hauts lieux et il institua des prêtres pris dans l'ensemble du peuple, qui ne faisaient pas partie des Lévites*.32Il instaura, le quinzième jour du huitième mois, une fête pareille à celle qui se célébrait en Juda et il offrit des sacrifices sur l'autel. Il agit de la même manière à Béthel afin que l'on y offre des sacrifices aux veaux qu'il avait faits, et il y plaça les prêtres des hauts lieux qu'il avait institués.33Le quinzième jour du huitième mois, mois qu'il avait choisi de lui-même, il offrit des sacrifices sur l'autel qu'il avait érigé à Béthel. Il fit une fête pour les Israélites et il monta sur l'autel pour brûler des parfums.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.