2.Samuel 5 | Верен Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
2.Samuel 5 | Верен
1 И всичките израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говориха и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът. 2 Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил. 3 Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил. 4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. 5 В Хеврон царува седем години и шест месеца над Юда, а в Ерусалим царува тридесет и три години над целия Израил и Юда. 6 А царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид и казаха: Няма да влезеш тук, а куците и слепите ще те отблъснат! – с което искаха да кажат: Давид не може да влезе тук. 7 Но Давид превзе крепостта Сион, която е Давидовия град. 8 И Давид каза в онзи ден: Който се изкачи през водопровода и избие евусците, и с куците и слепите, които са омразни на душата на Давид, той ще бъде военачалник. Защото те казват: Слепият и куцият няма да влезе в дома. 9 Така Давид се засели в крепостта и я нарече Давидовият град*. И Давид застрои всичко наоколо от Мило* и навътре. 10 Така Давид ставаше все по-велик и по-велик и ГОСПОД, Бог на Войнствата, беше с него. 11 И Хирам, царят на Тир, изпрати до Давид пратеници и кедрови дървета, и дърводелци, и зидари; и те построиха за Давид къща. 12 И Давид позна, че ГОСПОД го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил. 13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и още синове и дъщери се родиха на Давид. 14 И ето имената на тези, които му се родиха в Ерусалим: Самуа и Совав, и Натан, и Соломон, 15 и Евар, и Елисуа, и Нефег, и Яфия, 16 и Елисама, и Елиада, и Елифалет. 17 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над Израил, всички филистимци се изкачиха да търсят Давид. И Давид чу и слезе в крепостта. 18 И филистимците дойдоха и се разпростряха в долината Рафаим. 19 И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И ГОСПОД каза на Давид: Изкачи се, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти. 20 И Давид дойде във Ваал-Ферасим и Давид ги разби там, и каза: ГОСПОД разсече пред мен враговете ми, както водите правят пролом. Затова той нарече онова място Ваал-Ферасим*. 21 И те оставиха идолите си там и Давид и мъжете му ги взеха. 22 А филистимците пак излязоха и се разпростряха в долината Рафаим*. 23 И Давид се допита до ГОСПОДА и Той каза: Не се изкачвай, заобиколи ги в гръб и ги нападни откъм черниците. 24 И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава побързай, защото тогава ГОСПОД ще излезе пред теб, за да разбие стана на филистимците. 25 И Давид направи, както му заповяда ГОСПОД, и разби филистимците от Гава до мястото, откъдето се влиза в Гезер.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Segond 21

Sacre de David

1 Toutes les tribus d'Israël vinrent trouver David à Hébron pour dire: «Nous sommes faits des mêmes os et de la même chair que toi. 2 Auparavant déjà, lorsque Saül était notre roi, c'était toi qui faisais partir Israël en campagne et qui l'en faisais revenir. L'Eternel t'a dit: ‘ C'est toi qui prendras soin de mon peuple, Israël, et qui deviendras son chef.’*» 3 Ainsi, tous les anciens d'Israël vinrent trouver le roi à Hébron et là, le roi David fit alliance avec eux devant l'Eternel. Ils consacrèrent par onction David comme roi sur Israël. 4 David était âgé de 30 ans lorsqu'il devint roi, et il régna 40 ans. 5 Il régna 7 ans et 6 mois sur Juda à Hébron, et 33 ans sur tout Israël et Juda à Jérusalem. 6 Le roi marcha avec ses hommes sur Jérusalem contre les Jébusiens, qui habitaient le pays. Ils dirent à David: «Tu n'entreras pas ici, car même les aveugles et les boiteux te repousseront en disant: ‘David n'entrera pas ici.’» 7 David s'empara néanmoins de la forteresse de Sion, c'est-à-dire la ville de David. 8 David avait dit ce jour-là: «Si quelqu'un veut battre les Jébusiens, il devra atteindre par le canal ces boiteux et ces aveugles qui sont les ennemis de David.» C'est pourquoi l'on dit: «L'aveugle et le boiteux n'entreront pas dans le temple.» 9 David s'installa dans la forteresse, qu'il appela ville de David. Il fit des constructions de tous côtés, à partir de la terrasse de Millo jusque vers l'intérieur. 10 David devenait de plus en plus puissant et l'Eternel, le Dieu de l'univers, était avec lui. 11 Hiram, le roi de Tyr, envoya des messagers à David, ainsi que du bois de cèdre, avec des charpentiers et des tailleurs de pierres, et ils lui construisirent une maison. 12 David reconnut alors que l'Eternel l'affermissait comme roi sur Israël et donnait du rayonnement à sa royauté à cause de son peuple, Israël. 13 David prit encore des concubines et des femmes de Jérusalem, après son arrivée d'Hébron, et il eut encore des fils et des filles. 14 Voici le nom des enfants qu'il eut à Jérusalem: Shammua, Shobab, Nathan, Salomon, 15 Jibhar, Elishua, Népheg, Japhia, 16 Elishama, Eliada et Eliphéleth.

Victoires de David sur les Philistins

17 Les Philistins apprirent qu'on avait consacré par onction David comme roi sur Israël, et ils montèrent tous à sa recherche. David en fut informé et descendit à la forteresse. 18 Les Philistins arrivèrent et se déployèrent dans la vallée des Rephaïm. 19 David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je monter contre les Philistins? Les livreras-tu entre mes mains?» Et l'Eternel dit à David: «Monte, car je livrerai les Philistins entre tes mains.» 20 David vint à Baal-Peratsim où il les battit. Puis il dit: «L'Eternel a dispersé mes ennemis devant moi comme de l'eau qui coule.» C'est pourquoi l'on a appelé cet endroit Baal-Peratsim. 21 Ils y abandonnèrent leurs idoles, et David et ses hommes les emportèrent. 22 Les Philistins montèrent de nouveau pour attaquer et se déployèrent dans la vallée des Rephaïm. 23 David consulta l'Eternel, et l'Eternel dit: «Tu ne monteras pas. Contourne-les par-derrière et tu arriveras sur eux vis-à-vis des mûriers. 24 Quand tu entendras un bruit de pas dans les cimes des mûriers, alors dépêche-toi, car c'est l'Eternel qui marche devant toi pour battre l'armée des Philistins.» 25 David fit ce que l'Eternel lui avait ordonné et il porta des coups aux Philistins depuis Guéba jusqu'à Guézer.