2.Samuel 2 | Верен
1После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.2И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.3Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон.4И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.5И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!6И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.7Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе сист. 4;.8Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей*, сина на Саул, и го заведе в Маханаим*,9и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.10Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.11А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца.12А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон.13И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.14Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид.16И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-АсуримПолето на остриетата, което е при Гаваон.17И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.18И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил*; а Асаил беше лек в краката си като полска газела.19И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.22И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?23Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.24А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм.26Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?27И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си!28И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият.29А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.30А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви.32Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.
Segond 21
Sacre de David et d'Ish-Bosheth
1Après cela, David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je monter dans une des villes de Juda?» L'Eternel lui répondit: «Monte.» David dit: «Où dois-je monter?» Et l'Eternel répondit: «A Hébron.»2David y monta alors avec ses deux femmes, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal.3David y fit aussi monter ceux qui étaient à ses côtés, chacun avec sa famille, et ils habitèrent dans les villes qui dépendaient d'Hébron.4Les hommes de Juda vinrent et c'est là qu'ils consacrèrent par onction David comme roi sur la communauté de Juda. On informa David que c'étaient les habitants de Jabès en Galaad qui avaient enterré Saül.5Il leur envoya alors des messagers pour leur dire: «Soyez bénis de l'Eternel, puisque vous avez fait preuve d'une telle bonté envers Saül, votre maître, et que vous l'avez enterré.6Que l'Eternel agisse maintenant envers vous avec bonté et fidélité. Moi aussi, je vous ferai du bien, puisque vous avez agi de cette manière.7Que vos mains se fortifient! Soyez de vaillants hommes! En effet, votre maître Saül est mort et c'est moi que la communauté de Juda a désigné par onction comme roi sur elle.»8Cependant Abner, fils de Ner et chef de l'armée de Saül, avait pris Ish-Bosheth, le fils de Saül, et l'avait fait passer à Mahanaïm.9Il l'avait proclamé roi sur Galaad, sur les Asérites, sur Jizreel, sur Ephraïm, sur Benjamin et sur tout Israël.10Ish-Bosheth, fils de Saül, était âgé de 40 ans lorsqu'il devint roi d'Israël et il régna 2 ans. Seule la communauté de Juda suivit David.11La période pendant laquelle David régna à Hébron sur la communauté de Juda fut de 7 ans et 6 mois.12Abner, fils de Ner, et les serviteurs d'Ish-Bosheth, le fils de Saül, sortirent de Mahanaïm en direction de Gabaon.13Joab, le fils de Tseruja, et les serviteurs de David se mirent eux aussi en marche. Ils se rencontrèrent près de l'étang de Gabaon et ils s'arrêtèrent, les uns d'un côté de l'étang, les autres de l'autre.14Abner dit à Joab: «Que les jeunes se lèvent donc et combattent devant nous!» Joab répondit: «Qu'ils se lèvent!»15Ils se levèrent et s'avancèrent en nombre égal: 12 pour Benjamin et Ish-Bosheth, le fils de Saül, et 12 serviteurs de David.16Chacun attrapa son adversaire par la tête et lui enfonça son épée dans le côté; ils tombèrent tous ensemble. On appela alors cet endroit, qui se trouve près de Gabaon, Helkath-Hatsurim.17Il y eut ce jour-là un combat très rude, au cours duquel Abner et les hommes d'Israël furent battus par les serviteurs de David.18Les trois fils de Tseruja, Joab, Abishaï et Asaël, se trouvaient là. Asaël était agile comme une gazelle sauvage.19Il poursuivit Abner sans se détourner de lui pour aller à droite ou à gauche.20Abner regarda derrière lui et dit: «Est-ce toi, Asaël?» Il répondit: «C'est moi.»21Abner lui dit: «Détourne-toi à droite ou à gauche! Attrape un de ces jeunes gens et prends ses dépouilles.» Mais Asaël ne voulut pas se détourner de lui.22Abner insista auprès d'Asaël: «Ecarte-toi de moi! Pourquoi devrais-je te frapper et t'abattre? Comment pourrais-je ensuite regarder ton frère Joab en face?»23Mais Asaël refusa de s'écarter. Alors Abner le frappa au ventre avec l'extrémité inférieure de sa lance, et la lance sortit par-derrière. Il tomba et mourut sur place. Tous ceux qui arrivaient à l'endroit où Asaël était tombé mort s'y arrêtaient.24Joab et Abishaï poursuivirent Abner, et le soleil se couchait quand ils arrivèrent à la colline d'Amma, qui se trouve en face de Guiach, sur le chemin du désert de Gabaon.25Les Benjaminites se rassemblèrent derrière Abner pour former un seul bloc et ils s'arrêtèrent au sommet d'une colline.26Abner cria à Joab: «L'épée va-t-elle nous dévorer indéfiniment? Ne sais-tu pas que cela débouchera sur de l'amertume? Quand diras-tu enfin à ton peuple de ne plus poursuivre ses frères?»27Joab répondit: «Dieu est vivant! Si tu n'avais pas parlé, l'armée n'aurait pas cessé de poursuivre ses frères avant le matin.»28Il sonna alors de la trompette et toute l'armée s'arrêta. Ils cessèrent de poursuivre Israël et de combattre.29Abner et ses hommes marchèrent toute la nuit dans la plaine. Ils passèrent le Jourdain, traversèrent tout le Bithron et arrivèrent à Mahanaïm.30Joab mit fin à leur poursuite d'Abner et rassembla toute l'armée. Il manquait 19 serviteurs de David et Asaël.31Cependant, les serviteurs de David avaient frappé à mort 360 des hommes de Benjamin et d'Abner.32Ils emportèrent Asaël et l'enterrèrent dans le tombeau de son père à Bethléhem. Puis Joab et ses hommes marchèrent toute la nuit, et ils arrivèrent à Hébron au lever du jour.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.