Richter 9 | Верен

1 И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза: 2 Говорете, моля ви, на всеослушание пред всичките сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас седемдесет мъже, всичките синове на Ероваал, или да владее над вас един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша кост и ваша плът. 3 И братята на майка му говориха за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже всички тези думи; и сърцата им се наклониха към Авимелех, защото си казаха: Той е наш брат. 4 И те му дадоха седемдесет сребърни сикъла от храма на Ваалверит*, с които Авимелех нае безчестни и несериозни мъже и те го последваха. 5 И той отиде в бащиния си дом в Офра и изби върху един камък братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души. Но най-малкият син на Ероваал, Йотам, оцеля, защото се скри. 6 И всичките сихемски мъже, целият милов дом се събраха и отидоха, и направиха Авимелех цар до дъба при стълба, който беше в Сихем. 7 И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризим, и издигна гласа си, и извика и им каза: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. 8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас! 9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата? 10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас! 11 А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата? 12 После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас! 13 А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата? 14 Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас! 15 И трънът казал на дърветата: Ако вие наистина ме помазвате за цар над вас, елате и се подслонете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да погълне ливанските кедри! 16 Затова сега, ако сте постъпили вярно и честно, като сте поставили Авимелех за цар, и ако сте се отнесли добре с Ероваал и дома му, и ако сте му сторили както заслужава – 17 защото баща ми воюва за вас и изложи на опасност живота си, и ви избави от ръката на Мадиам, 18 а днес вие се вдигнахте срещу бащиния ми дом и убихте върху камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, сина на слугинята му, за цар над сихемските мъже, защото ви е брат – 19 и така, ако сте постъпили днес вярно и честно с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас! 20 Но ако не, нека да излезе огън от Авимелех и да погълне сихемските мъже и миловия дом; и нека да излезе огън от сихемските мъже и от миловия дом и да погълне Авимелехст. 15-57;! 21 И Йотам се спусна и избяга и отиде във Вир, и живееше там от страх заради брат си Авимелех. 22 И Авимелех владя над Израил три години. 23 И Бог изпрати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже; и сихемските мъже постъпиха невярно към Авимелех, 24 за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. 25 И сихемските мъже поставиха засади срещу него по върховете на планините и ограбваха всички, които минаваха край тях по пътя; и това се каза на Авимелех. 26 И Гаал, синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем, и сихемските мъже му се довериха. 27 И излязоха на полето и обраха лозята си, и стъпкаха гроздето, и си устроиха празник; и отидоха в дома на бога сист. 4; и ядоха, и пиха, и проклеха Авимелех. 28 Тогава Гаал, синът на Евед, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той син на Ероваал и не е ли Зевул неговият настойник? Слугувайте на мъжете на Емор, бащата на Сихем; а на него защо да слугуваме? 29 Само ако имах този народ под ръката си, щях да изгоня Авимелех! И каза на Авимелех: Умножи войската си и излез! 30 И когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, сина на Евед, гневът му пламна. 31 И изпрати тайно пратеници до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, синът на Евед, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те повдигат града против теб. 32 Затова стани през нощта, ти и народът, който е с теб, и залегни в засада на полето. 33 И на сутринта, веднага щом изгрее слънцето, стани рано и нападни града; и ето, когато той и народът, който е с него, излязат срещу теб, направи му, каквото можеш. 34 И така, Авимелех и целият народ, който беше с него, станаха през нощта и залегнаха на четири части в засада против Сихем. 35 А Гаал, синът на Евед, излезе и застана при входа на градската порта. Тогава Авимелех и народът, който беше с него, станаха от засадата. 36 И Гаал видя народа и каза на Зевул: Ето, народ слиза от върховете на планините. А Зевул му каза: Сянката на планините ти се вижда като народ. 37 А Гаал говори пак и каза: Ето, народ слиза от височината на местността и една част идва покрай дъба на гадателите. 38 Тогава Зевул му каза: Къде ти е сега хвалбата, с която каза: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не е ли това народът, когото ти презря? Излез сега и се бий с него! 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и се би с Авимелех. 40 И Авимелех го подгони и той побягна пред него; и мнозина паднаха смъртно ранени чак до входа на портата. 41 И Авимелех остана в Арума, а Зевул изгони Гаал и братята му, за да не останат в Сихем. 42 И на следващия ден народът излезе на полето и това се съобщи на Авимелех. 43 И той взе хората си и ги раздели на три части, и залегна в засада на полето; и погледна, и ето, народът излизаше от града; и стана срещу тях и ги нападна. 44 И Авимелех и частите, които бяха с него, се спуснаха напред и застанаха на входа на градската порта; а двете части нападнаха всички, които бяха на полето, и ги избиха. 45 И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол*. 46 А когато всичките жители на сихемската кула чуха това, те влязоха в укреплението на храма на бога си Верит. 47 И на Авимелех се съобщи, че всичките жители на сихемската кула са се събрали. 48 Тогава Авимелех се изкачи на планината Салмон, той и целият народ, който беше с него; и Авимелех взе брадва в ръката си и отсече клон от дърветата, и го вдигна, и го сложи на рамото си. И каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите като мен. 49 И всичките хора също отсякоха всеки клона си и последваха Авимелех, сложиха ги на укреплението и над тях запалиха укреплението, така че всичките хора от сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени. 50 После Авимелех отиде в Тевес и се разположи на стан против Тевес, и го превзе. 51 Но в града имаше здрава кула и всичките мъже и жени, и всичките градски жители избягаха там и се затвориха; и се изкачиха на покрива на кулата. 52 А Авимелех дойде до кулата и се би срещу нея; и се приближи до входа на кулата, за да го изгори с огън. 53 Но една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 Тогава той бързо извика към младежа, своя оръженосец, и му каза: Извади меча си и ме убий, за да не кажат за мен: Жена го уби! И младежът му го прободе и той умря. 55 А когато израилевите мъже видяха, че Авимелех беше мъртъв, те се разотидоха всеки на мястото си. 56 Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях*.

Segond 21

1 Abimélec, le fils de Jerubbaal, se rendit à Sichem vers les frères de sa mère, et voici comment il leur parla, ainsi qu'à tout le clan de son grand-père maternel: 2 «Je vous en prie, dites à tous les habitants de Sichem: ‘Vaut-il mieux pour vous que 70 hommes, tous fils de Jerubbaal, dominent sur vous, ou bien un seul homme?’ Et souvenez-vous que je suis fait des mêmes os et de la même chair que vous.» 3 Les frères de sa mère répétèrent pour lui toutes ces paroles à tous les habitants de Sichem et leur cœur pencha en faveur d'Abimélec, car ils se disaient: «C'est notre frère.» 4 Ils lui donnèrent 70 pièces d'argent, prises dans le temple de Baal-Berith. Abimélec s'en servit pour acheter des vauriens et des aventuriers qui le suivirent. 5 Il vint chez son père à Ophra et tua ses frères, les 70 fils de Jerubbaal, sur une même pierre. Jotham, le plus jeune fils de Jerubbaal, fut le seul rescapé, car il s'était caché. 6 Tous les habitants de Sichem et de Millo se rassemblèrent. Ils vinrent proclamer Abimélec roi, près du chêne planté dans Sichem. 7 Jotham fut informé de la situation. Il alla se placer sur le sommet du mont Garizim, et voici ce qu'il leur cria à haute voix: «Ecoutez-moi, habitants de Sichem, et que Dieu vous écoute! 8 Les arbres partirent pour sacrer un roi et le mettre à leur tête. Ils dirent à l'olivier: ‘Règne sur nous.’ 9 Mais l'olivier leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à mon huile, qui me vaut l'estime de Dieu et des hommes, pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’ 10 Les arbres dirent alors au figuier: ‘Viens, toi, régner sur nous.’ 11 Mais le figuier leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à ma douceur et à mon excellent fruit pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’ 12 Les arbres dirent à la vigne: ‘Viens, toi, régner sur nous.’ 13 Mais la vigne leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à mon vin, qui réjouit Dieu et les hommes, pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’ 14 Alors tous les arbres dirent au buisson de ronces: ‘Viens, toi, régner sur nous.’ 15 Et le buisson de ronces répondit aux arbres: ‘Si vous voulez vraiment me sacrer roi et me mettre à votre tête, venez vous réfugier sous mon ombrage. Sinon, un feu sortira du buisson de ronces et dévorera les cèdres du Liban.’ 16 »Maintenant, est-ce avec fidélité et intégrité que vous avez agi en proclamant Abimélec roi? Avez-vous agi avec bienveillance pour Jerubbaal et sa famille? L'avez-vous traité conformément aux services qu'il a rendus? 17 En effet, mon père a combattu pour vous, il a risqué sa vie et vous a délivrés de l'oppression de Madian. 18 Et vous, vous vous êtes attaqués à sa famille, vous avez tué ses 70 fils sur une même pierre et vous avez proclamé roi sur les habitants de Sichem Abimélec, le fils de sa servante, parce qu'il est votre frère. 19 Si c'est avec fidélité et intégrité que vous avez aujourd'hui agi envers Jerubbaal et sa famille, eh bien, qu'Abimélec fasse votre joie et que vous fassiez aussi la sienne! 20 Sinon, qu'un feu sorte d'Abimélec et dévore les habitants de Sichem et de Millo, et qu'un feu sorte des habitants de Sichem et de Millo et dévore Abimélec!» 21 Jotham se retira et prit la fuite. Il s'en alla à Beer, où il s'installa, loin de son frère Abimélec. 22 Abimélec avait dominé 3 ans sur Israël. 23 Alors Dieu envoya un mauvais esprit entre Abimélec et les habitants de Sichem, et ceux-ci furent infidèles à Abimélec. 24 Cela arriva afin que l'acte de violence commis sur les 70 fils de Jerubbaal reçoive sa punition et que leur sang retombe sur leur frère Abimélec, qui les avait tués, ainsi que sur les habitants de Sichem, qui l'avaient aidé à tuer ses frères. 25 Les habitants de Sichem placèrent en embuscade contre lui, sur les sommets des montagnes, des hommes qui dépouillaient tous ceux qui passaient près d'eux sur le chemin. Et cela fut rapporté à Abimélec. 26 Gaal, fils d'Ebed, vint à passer par Sichem avec ses frères, et les habitants de Sichem placèrent leur confiance en lui. 27 Ils sortirent dans la campagne, vendangèrent leurs vignes, foulèrent le raisin et se livrèrent à des réjouissances. Ils entrèrent dans le temple de leur dieu, y mangèrent et burent, et ils maudirent Abimélec. 28 Gaal, fils d'Ebed, disait: «Qui est Abimélec et qu'est Sichem, pour que nous soyons soumis à Abimélec? N'est-il pas le fils de Jerubbaal et Zebul n'est-il pas son lieutenant? Servez plutôt les hommes de Hamor, le père de Sichem. Pourquoi, nous, devrions-nous servir Abimélec? 29 Si seulement j'étais à la tête de ce peuple! Je renverserais Abimélec.» Et il disait à l'intention d'Abimélec: «Renforce ton armée, mets-toi en marche!» 30 Zebul, le gouverneur de la ville, apprit ce que disait Gaal, fils d'Ebed, et sa colère s'enflamma. 31 Il envoya secrètement des messagers à Abimélec pour lui dire: «Gaal, fils d'Ebed, et ses frères sont venus à Sichem, et ils soulèvent la ville contre toi. 32 Maintenant, pars de nuit, toi et le peuple qui est avec toi, et mets-toi en embuscade dans la campagne. 33 Le matin, au lever du soleil, tu fondras sur la ville. Et lorsque Gaal et le peuple qui est avec lui sortiront contre toi, tu lui infligeras ce que te permettront tes forces.» 34 Abimélec et tout le peuple qui était avec lui partirent de nuit, et ils se mirent en embuscade près de Sichem, répartis en 4 groupes. 35 Gaal, fils d'Ebed, sortit et se tint à l'entrée de la ville. Abimélec et tout le peuple qui était avec lui surgirent alors de l'embuscade. 36 Gaal aperçut cette troupe et dit à Zebul: «Voici un peuple qui descend du sommet des montagnes.» Zebul lui répondit: «C'est l'ombre des montagnes que tu prends pour des hommes.» 37 Reprenant la parole, Gaal dit: «C'est bien un peuple qui descend des hauteurs du pays, et une troupe arrive par le chemin du chêne des devins.» 38 Zebul lui répondit: «Où sont donc tes beaux discours, toi qui disais: ‘Qui est Abimélec, pour que nous lui soyons soumis?’ N'est-ce pas là le peuple que tu méprisais? Mets-toi en marche maintenant, livre-lui bataille!» 39 Gaal s'avança à la tête des habitants de Sichem et livra bataille à Abimélec. 40 Poursuivi par Abimélec, il prit la fuite devant lui et beaucoup d'hommes tombèrent morts jusqu'à l'entrée de la ville. 41 Abimélec s'arrêta à Aruma et Zebul chassa Gaal et ses frères, qui ne purent rester à Sichem. 42 Le lendemain, le peuple sortit dans la campagne. Abimélec, qui en fut informé, 43 prit sa troupe, la partagea en 3 groupes et se mit en embuscade dans la campagne. Ayant vu que le peuple sortait de la ville, il se dressa contre eux et les battit. 44 Abimélec et les groupes qui étaient avec lui se portèrent en avant et se placèrent à l'entrée de la ville. Deux de ces groupes se jetèrent sur tous ceux qui se trouvaient dans la campagne et les battirent. 45 Abimélec attaqua la ville pendant toute la journée. Il s'en empara et tua ses habitants. Puis il rasa la ville et y versa du sel. 46 A cette nouvelle, tous les occupants de la citadelle de Sichem se rendirent dans la partie fortifiée du temple du dieu Berith. 47 On avertit Abimélec que tous les occupants de la citadelle de Sichem s'y étaient rassemblés. 48 Alors Abimélec monta sur le mont Tsalmon, ainsi que tout le peuple qui était avec lui. Il prit en main une hache, coupa une branche d'arbre, l'enleva et la mit sur son épaule. Ensuite il dit au peuple qui était avec lui: «Vous avez vu ce que j'ai fait, dépêchez-vous de faire comme moi.» 49 Ils coupèrent chacun une branche et suivirent Abimélec. Puis ils placèrent les branches contre la forteresse et l'incendièrent avec ceux qui s'y trouvaient. C'est ainsi que tous les occupants de la citadelle de Sichem moururent. Ils étaient un millier, hommes et femmes. 50 Abimélec marcha contre Thébets. Il l'assiégea et s'en empara. 51 Il y avait au milieu de la ville une tour fortifiée, où se réfugièrent tous les habitants de la ville, hommes et femmes. Ils s'y enfermèrent et montèrent sur le toit de la tour. 52 Abimélec parvint jusqu'à la tour. Il l'attaqua et s'approcha de la porte pour y mettre le feu. 53 Alors une femme lança sur sa tête un morceau de meule de moulin et lui brisa ainsi le crâne. 54 Aussitôt il appela le jeune homme qui portait ses armes et lui dit: «Dégaine ton épée et donne-moi la mort, sinon on dira de moi: ‘C'est une femme qui l'a tué.’» Le jeune homme le transperça et il mourut. 55 Quand les Israélites virent qu'Abimélec était mort, ils repartirent chacun chez soi. 56 Ainsi, Dieu fit retomber sur Abimélec le mal qu'il avait fait à son père en tuant ses 70 frères, 57 et il fit retomber sur la tête des habitants de Sichem tout le mal qu'ils avaient fait. C'est ainsi que s'accomplit sur eux la malédiction de Jotham, fils de Jerubbaal.

Richter 9 | Верен Segond 21