Richter 20 | Верен

1 И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. 2 И началниците на целия народ, на всичките израилеви племена, се представиха в събранието на Божия народ – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч. 3 А вениаминовите синове чуха, че израилевите синове се изкачили в Масфа. И израилевите синове казаха: Разкажете ни как стана това зло*! 4 Тогава левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: Дойдох в Гавая, която принадлежи на Вениамин, аз и наложницата ми, за да пренощуваме. 5 И гавайските мъже се вдигнаха против мен и през нощта заобиколиха къщата заради мен. Възнамеряваха да ме убият, а наложницата ми изнасилиха, така че умря. 6 Тогава взех наложницата си и я разсякох на парчета, и я изпратих по цялата земя на израилевото наследство; защото те извършиха развратно и позорно нещо в Израил. 7 Ето, всички вие сте израилеви синове – дайте тук мнението и съвета си! 8 Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си, 9 а ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем срещу нея по жребий. 10 И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да ѝ направят според цялото безумие, която е извършила в Израилст. 6;. 11 И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек. 12 Тогава израилевите племена изпратиха мъже по всички вениаминови родове да кажат: Какво е това зло, което се е извършило между васст. 3;? 13 Затова сега, предайте хората, злите мъже* от Гавая, за да ги умъртвим и да отмахнем злото от Израил! Но вениаминовите синове не поискаха да послушат гласа на братята си, израилевите синове. 14 И вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой срещу израилевите синове. 15 И в същия ден вениаминовите синове от градовете се преброиха: двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха: седемстотин избрани мъже. 16 От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше. 17 И израилевите мъже без Вениамин се преброиха: четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха мъже, годни за война. 18 И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв. 19 И израилевите синове станаха на сутринта и се разположиха на стан срещу Гавая. 20 И израилевите мъже излязоха на бой срещу Вениамин и израилевите мъже се строиха за бой срещу тях при Гавая. 21 Тогава вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден простряха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. 22 Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден. 23 И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него. 24 И на втория ден израилевите синове се приближиха до вениаминовите синове. 25 И на втория ден Вениамин излезе от Гавая срещу тях и простряха на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилевите синовест. 21;; всички те теглеха меч. 26 Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил*, и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта*. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА. 27 И израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА – защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там 28 и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи – и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти. 29 Тогава Израил постави засада около Гавая. 30 И на третия ден израилевите синове се изкачиха срещу вениаминовите синове и се строиха срещу Гавая както другите пъти. 31 И вениаминовите синове излязоха срещу народа и се отдалечиха от града, и започнаха както другите пъти да убиват някои от народа, около тридесет израилеви мъже, по пътищата, единият от които отива към Ветил, а другият – през полето към Гавая. 32 И вениаминовите синове казаха: Те падат пред нас както преди. А израилевите синове казаха: Да побегнем и да ги отдалечим от града по пътищата. 33 Тогава всичките израилеви мъже станаха от мястото си и се строиха във Ваал-Тамар, докато израилевата засада изскочи от мястото си от ливадата на Гавая. 34 И десет хиляди избрани мъже от целия Израил дойдоха срещу Гавая и битката се ожесточи; онези обаче не знаеха, че злото ги постигаше. 35 И ГОСПОД разби Вениамин пред Израил, и в онзи ден израилевите синове простряха двадесет и пет хиляди и сто мъже от Вениамин; всички те теглеха меч. 36 И вениаминовите синове видяха, че бяха победени. И израилевите мъже дадоха място на вениаминците, тъй като разчитаха на засадата, която бяха поставили срещу Гавая. 37 И засадата побърза и нападна Гавая и засадата отиде и порази целия град с острието на меча. 38 А израилевите мъже си бяха определили знак със засадата, те да направят да се издигне от града голям димен стълб. 39 И израилевите мъже се обърнаха в битката и Вениамин започна да убива някои от израилевите синове, около тридесет мъже, защото казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка. 40 Тогава облакът започна да се издига от града в димен стълб и Вениамин се обърна, и ето, целият град се издигаше в пламъци към небето. 41 Тогава израилевите мъже се обърнаха и вениаминовите мъже се ужасиха, защото видяха, че злото ги беше постигнало. 42 И те обърнаха гръб пред израилевите мъже по пътя към пустинята, но битката ги застигна; и онези, които излизаха от градовете, ги обкръжаваха и ги избиваха. 43 Те обкръжиха Вениамин, гониха го и го тъпкаха без почивка чак срещу Гавая към изгрев слънце. 44 И от Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже; всички те бяха храбри мъже. 45 Тогава се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон; и израилевите синове събраха от тях остатък от пет хиляди мъже по пътищата и ги гониха до Гидом, и избиха от тях две хиляди мъже. 46 Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха храбри мъже. 47 А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца. 48 И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.

Segond 21

1 Tous les Israélites se mirent en marche, depuis Dan jusqu'à Beer-Shéba et jusqu'au pays de Galaad, et l'assemblée se réunit comme un seul homme devant l'Eternel, à Mitspa. 2 Les chefs de tout le peuple et toutes les tribus d'Israël se présentèrent dans l'assemblée du peuple de Dieu. Il y avait là 400'000 fantassins aptes au combat. 3 Les Benjaminites apprirent que les Israélites étaient montés à Mitspa. Les Israélites dirent: «Parlez! Comment ce crime a-t-il été commis?» 4 Alors le Lévite, le mari de la femme qui avait été tuée, prit la parole et dit: «J'étais arrivé, avec ma concubine, à Guibea en Benjamin, pour y passer la nuit. 5 Les habitants de Guibea se sont soulevés contre moi et ont entouré pendant la nuit la maison où je me trouvais. Ils avaient l'intention de me tuer et ils ont violé ma concubine, si bien qu'elle en est morte. 6 J'ai pris ma concubine et je l'ai coupée en morceaux que j'ai envoyés dans tout le territoire de l'héritage d'Israël, car ils ont commis un crime et un acte odieux en Israël. 7 Vous voici tous, Israélites. Tenez conseil et prenez ici une décision!» 8 Tout le peuple se leva comme un seul homme en disant: «Aucun de nous ne rejoindra sa tente, personne ne retournera chez lui. 9 Voici maintenant ce que nous ferons à Guibea: nous marcherons contre elle après avoir effectué un tirage au sort. 10 Nous prendrons dans toutes les tribus d'Israël 10 hommes sur 100, 100 sur 1000 et 1000 sur 10'000. Ils iront chercher des vivres pour le peuple afin qu'à leur retour on puisse traiter Guibea en Benjamin comme le mérite l'acte odieux qu'elle a commis en Israël.» 11 Ainsi, tous les hommes d'Israël se rassemblèrent contre cette ville, unis comme un seul homme. 12 Les tribus d'Israël envoyèrent des hommes vers toutes les familles de Benjamin pour dire: «Qu'est-ce donc que ce crime qui s'est commis parmi vous? 13 Livrez-nous maintenant les hommes mauvais qui se trouvent à Guibea, afin que nous les fassions mourir et que nous éliminions le mal du milieu d'Israël.» Mais les Benjaminites ne voulurent pas écouter leurs frères, les Israélites. 14 Les Benjaminites sortirent de leurs villes et se rassemblèrent à Guibea pour combattre les Israélites. 15 On dénombra ce jour-là les Benjaminites sortis des villes: il y avait 26'000 hommes aptes au combat, sans compter les habitants de Guibea, qui formaient 700 hommes d'élite. 16 Parmi toute cette troupe, il y avait 700 hommes d'élite qui étaient gauchers. Tous ceux-là pouvaient, en lançant une pierre avec la fronde, viser un cheveu sans le manquer. 17 On dénombra aussi les hommes d'Israël, à l'exclusion de ceux de Benjamin, et l'on en trouva 400'000 aptes au combat, tous hommes de guerre. 18 Les Israélites se levèrent, montèrent à Béthel et consultèrent Dieu en disant: «Qui de nous montera le premier pour combattre les Benjaminites?» L'Eternel répondit: «C'est Juda qui montera le premier.» 19 Dès le matin, les Israélites se mirent en marche et ils installèrent leur camp près de Guibea. 20 Les hommes d'Israël s'avancèrent pour combattre ceux de Benjamin et ils se rangèrent en ordre de bataille contre eux devant Guibea. 21 Les Benjaminites sortirent de Guibea et ils tuèrent ce jour-là 22'000 Israélites. 22 La troupe des Israélites reprit courage, et ils se rangèrent de nouveau en ordre de bataille à l'endroit où ils s'étaient placés le premier jour. 23 Les Israélites montèrent et pleurèrent devant l'Eternel jusqu'au soir. Ils consultèrent l'Eternel en disant: «Dois-je m'avancer encore pour combattre les descendants de mon frère Benjamin?» L'Eternel répondit: «Montez contre lui.» 24 Les Israélites s'avancèrent contre les Benjaminites, le deuxième jour. 25 Ce jour-là, les Benjaminites sortirent de Guibea à leur rencontre et ils tuèrent encore 18'000 Israélites, tous armés d'épées. 26 Tous les Israélites et tout le peuple montèrent jusqu'à Béthel. Ils pleurèrent et restèrent là devant l'Eternel. Ils jeûnèrent ce jour-là jusqu'au soir et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices de communion devant l'Eternel. 27 Les Israélites consultèrent l'Eternel – c'était là que se trouvait alors l'arche de l'alliance de Dieu, 28 et c'était Phinées*, fils d'Eléazar et petit-fils d'Aaron, qui se tenait à cette époque en présence de Dieu – et ils dirent: «Dois-je marcher encore pour combattre les descendants de mon frère Benjamin ou dois-je m'en abstenir?» L'Eternel répondit: «Montez, car demain je les livrerai entre vos mains.» 29 Alors Israël plaça une embuscade autour de Guibea. 30 Les Israélites montèrent contre les Benjaminites, le troisième jour, et ils se rangèrent en ordre de bataille devant Guibea, comme les autres fois. 31 Les Benjaminites sortirent à la rencontre du peuple et se laissèrent attirer loin de la ville. Ils commencèrent à frapper à mort parmi le peuple comme les autres fois, sur les routes dont l'une monte à Béthel et l'autre à Guibea par la campagne, et ils tuèrent une trentaine d'hommes d'Israël. 32 Les Benjaminites se disaient: «Les voilà battus devant nous comme avant!» Mais les Israélites disaient: «Prenons la fuite, attirons-les loin de la ville dans les chemins.» 33 Tous les hommes d'Israël quittèrent leur position et se regroupèrent à Baal-Thamar. L'embuscade d'Israël s'élança alors de l'endroit où elle se trouvait, c'est-à-dire Maaré-Guibea; 34 10'000 hommes choisis sur l'ensemble d'Israël arrivèrent devant Guibea. Le combat fut acharné et les Benjaminites ne se doutaient pas du désastre qu'ils allaient subir. 35 L'Eternel battit Benjamin devant Israël, et les Israélites tuèrent ce jour-là 25'100 hommes de Benjamin, tous armés d'épées. 36 Les Benjaminites considéraient les hommes d'Israël comme battus, car ces derniers cédaient du terrain devant eux, comptant sur l'embuscade qu'ils avaient placée contre Guibea. 37 Les hommes placés en embuscade fondirent rapidement sur Guibea; ils se déployèrent et frappèrent toute la ville du tranchant de l'épée. 38 Suivant un signal convenu avec les autres Israélites, les hommes de l'embuscade devaient faire monter une épaisse fumée de la ville. 39 Les Israélites firent à ce moment-là volte-face dans la bataille. Les Benjaminites leur avaient tué déjà une trentaine d'hommes et se disaient: «Certainement, les voilà battus devant nous comme lors du premier combat!» 40 Cependant, une épaisse colonne de fumée commençait à s'élever de la ville. Les Benjaminites regardèrent derrière eux et virent que de la ville entière les flammes montaient vers le ciel. 41 Les Israélites avaient fait volte-face et les hommes de Benjamin furent effrayés en voyant le désastre qui allait les atteindre. 42 Ils tournèrent le dos devant les Israélites et s'enfuirent en prenant le chemin du désert. Mais leurs assaillants les talonnèrent et éliminèrent pendant le trajet ceux qui étaient sortis des villes. 43 Ils encerclèrent Benjamin, le poursuivirent et l'écrasèrent dès qu'il voulait se reposer, jusqu'à un endroit situé en face de Guibea, du côté est. 44 Il y eut 18'000 hommes de Benjamin, tous vaillants, qui moururent. 45 Parmi ceux qui tournèrent le dos pour s'enfuir vers le désert au rocher de Rimmon, les Israélites firent 5000 victimes sur les routes. Ils les poursuivirent jusqu'à Guideom et en tuèrent 2000. 46 Le nombre total des Benjaminites qui moururent ce jour-là fut de 25'000 hommes armés d'épées, tous vaillants. 47 Les 600 hommes qui avaient tourné le dos et qui s'étaient enfuis vers le désert au rocher de Rimmon restèrent là pendant 4 mois. 48 Les Israélites revinrent vers les Benjaminites et les frappèrent du tranchant de l'épée, depuis les habitants des villes jusqu'au bétail et jusqu'à tout ce qu'ils rencontrèrent. Ils mirent aussi le feu à toutes les villes existantes.

Richter 20 | Верен Segond 21