Psalm 88 | Верен

1 Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. 2 Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, 3 защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, 5 паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. 7 Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) 8 Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, 9 окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. 10 За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти? 12 В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти? 13 Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? 15 От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. 16 Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. 17 Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. 18 Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Segond 21

Lamentation dans le malheur

1 Chant, psaume des descendants de Koré. Au chef de chœur, à chanter sur la flûte. Cantique d'Héman l'Ezrachite. 2 Eternel, Dieu de mon salut, jour et nuit je crie devant toi. 3 Que ma prière parvienne jusqu'à toi! Prête l'oreille à mes supplications, 4 car mon âme est saturée de malheurs, et ma vie s'approche du séjour des morts. 5 On me compte parmi ceux qui descendent dans la tombe, je suis comme un homme qui n'a plus de force. 6 Je suis étendu parmi les morts, semblable à ceux qui sont tués et couchés dans la tombe, à ceux dont tu ne te souviens plus et qui sont séparés de toi. 7 Tu m'as jeté dans un gouffre profond, dans les ténèbres, dans les abîmes. 8 Ta fureur pèse lourdement sur moi, et tu m'accables des vagues de ta colère. – Pause. 9 Tu as éloigné mes intimes de moi, tu as fait de moi un objet d'horreur pour eux; je suis enfermé et je ne peux pas sortir. 10 Mes yeux sont usés par la souffrance; tous les jours, je fais appel à toi, Eternel, je tends les mains vers toi. 11 Est-ce pour les morts que tu fais des miracles? Les défunts se lèvent-ils pour te louer? – Pause. 12 Parle-t-on de ta bonté dans la tombe, de ta fidélité dans le gouffre de perdition? 13 Tes miracles sont-ils connus dans les ténèbres, et ta justice au pays de l'oubli? 14 Et moi, c'est toi, Eternel, que j'appelle au secours. Le matin, ma prière s'adresse à toi. 15 Pourquoi, Eternel, me rejettes-tu? Pourquoi me caches-tu ton visage? 16 Je suis malheureux et mourant depuis ma jeunesse, je subis tes terreurs et je suis bouleversé. 17 Tes fureurs passent sur moi, tes terreurs me réduisent au silence; 18 elles m'encerclent tout le jour comme de l'eau, elles me cernent de tous côtés. 19 Tu as éloigné mes amis et mes proches de moi; mes intimes, ce sont les ténèbres.

Psalm 88 | Верен Segond 21

Lamentation dans le malheur