Psalm 69 | Верен

1 За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми! 2 Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя. 3 Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог. 4 Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм ограбил. 5 Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб. 6 Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил! 7 Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми. 8 Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си, 9 защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен. 10 Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор. 11 Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка. 12 За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците. 13 Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение! 14 Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите! 15 Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен. 16 Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости 17 и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда – послушай ме бързо! 18 Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми! 19 Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб. 20 Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви. 21 Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха. 22 Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие – клопка! 23 Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят! 24 Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв! 25 Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее! 26 Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени. 27 Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда! 28 Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните! 29 А аз съм окаян и наскърбен – нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши. 30 Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение. 31 И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита. 32 Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее, 33 защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си. 34 Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях! 35 Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават. 36 И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.

Segond 21

Prière du juste opprimé

1 Au chef de chœur, sur la mélodie «Les lis». De David. 2 Sauve-moi, ô Dieu, car l'eau menace ma vie. 3 J'enfonce dans la boue, sans trouver de terrain stable; je suis tombé dans l'eau profonde, et le courant m'emporte. 4 Je m'épuise à crier, mon gosier se dessèche, mes yeux se fatiguent dans l'attente de mon Dieu. 5 Ils sont plus nombreux que les cheveux de ma tête, ceux qui me détestent sans raison*; ils sont puissants, ceux qui veulent me réduire au silence, qui sont à tort mes ennemis. Ce que je n'ai pas volé, il faut que je le rende. 6 O Dieu, tu connais ma folie, et mes fautes ne te sont pas cachées. 7 Que ceux qui espèrent en toi ne soient pas honteux à cause de moi, Seigneur, Eternel, maître de l'univers! Que ceux qui te cherchent ne rougissent pas à cause de moi, Dieu d'Israël! 8 En effet, c'est pour toi que je supporte l'insulte, que la honte couvre mon visage. 9 Je suis devenu un étranger pour mes frères, un inconnu pour les fils de ma mère, 10 car le zèle de ta maison me dévore*, et les injures de ceux qui t'insultent tombent sur moi*. 11 Je pleure et je jeûne, et c'est ce qui m'attire les insultes. 12 Je prends un sac pour habit et je suis l'objet de leurs moqueries. 13 Ceux qui sont assis à la porte parlent contre moi, et les buveurs de liqueurs fortes se moquent de moi dans leurs chansons. 14 Mais moi je t'adresse ma prière, Eternel! C'est le moment favorable, ô Dieu, par ta grande bonté: réponds-moi en m'accordant ton fidèle secours! 15 Retire-moi de la boue, et que je n'enfonce plus, que je sois délivré de mes ennemis et de l'eau profonde! 16 Que le courant ne m'emporte plus, que le gouffre ne m'engloutisse pas et que la tombe ne se referme pas sur moi! 17 Réponds-moi, Eternel, car ta bonté est immense! Dans tes grandes compassions, tourne les regards vers moi 18 et ne cache pas ton visage à ton serviteur! Je suis dans la détresse: réponds-moi vite! 19 Approche-toi de moi, rachète-moi, libère-moi, à cause de mes ennemis! 20 Tu sais qu'on m'insulte, qu'on me déshonore, qu'on me couvre de honte; tous mes adversaires sont devant toi. 21 L'insulte me brise le cœur, et je suis anéanti; j'attends de la pitié, mais il n'y en a pas, des consolateurs, et je n'en trouve aucun. 22 Ils mettent du poison dans ma nourriture, et pour apaiser ma soif ils me donnent du vinaigre. 23 Que leur table soit pour eux un piège, et leur prospérité une entrave! 24 Que leurs yeux s'obscurcissent pour ne plus voir! Fais-leur constamment courber le dos!* 25 Déverse ta fureur sur eux et que ton ardente colère les atteigne! 26 Que leur domaine devienne désert, que plus personne n'habite* dans leurs tentes! 27 En effet, ils poursuivent celui que tu frappes, ils racontent les souffrances de ceux que tu as blessés. 28 Ajoute cette faute à leurs fautes et qu'ils n'aient aucune part à ta justice! 29 Qu'ils soient effacés du livre de vie et ne soient pas inscrits avec les justes! 30 Moi, je suis malheureux et souffrant. O Dieu, que ton secours me mette en sécurité! 31 Je célébrerai le nom de Dieu par un chant, je proclamerai ta grandeur par des louanges: 32 voilà ce qui est agréable à l'Eternel, plus qu'un bœuf, un taureau avec cornes et sabots. 33 Les humbles le voient et se réjouissent. Vous qui cherchez Dieu, que votre cœur vive, 34 car l'Eternel écoute les pauvres, et il ne méprise pas les siens quand ils sont prisonniers. 35 Que le ciel et la terre le célèbrent, ainsi que les mers et tout ce qui y vit, 36 car Dieu sauvera Sion, et il reconstruira les villes de Juda; on s'y établira et on les possédera. 37 La descendance de ses serviteurs en fera son héritage, et ceux qui aiment son nom y habiteront.

Psalm 69 | Верен Segond 21

Prière du juste opprimé