Psalm 39 | Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния. 9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Segond 21

La fragilité de l'homme

1 Au chef de chœur, à Jeduthun. Psaume de David. 2 Je disais: «Je veillerai sur ma conduite de peur de pécher en paroles; je mettrai un frein à mes lèvres tant que le méchant sera devant moi.» 3 Je suis resté muet, dans le silence, je me suis tu, quoique malheureux, et ma douleur était vive. 4 Mon cœur brûlait au fond de moi, mes pensées étaient comme un feu brûlant, et la parole est venue sur ma langue: 5 «Eternel, fais-moi connaître quand finira ma vie, quel est le nombre de mes jours, afin que je sache combien je suis peu de chose. 6 Voici, tu as donné à mes jours la largeur de la main, et ma vie est comme un rien devant toi.» Oui, même vigoureux, l'homme n'est qu'un souffle. – Pause. 7 Oui, l'homme va et vient comme une ombre: il s'agite, mais c'est pour du vent; il amasse des richesses, et il ignore qui les recevra. 8 Maintenant, Seigneur, que puis-je espérer? C'est en toi qu'est mon espérance. 9 Délivre-moi de toutes mes transgressions! Ne m'expose pas aux insultes du fou! 10 Je reste muet, je n'ouvre pas la bouche, car c'est toi qui agis. 11 Détourne tes coups de moi! Je m'épuise sous les attaques de ta main. 12 Tu corriges l'homme en le punissant de sa faute, tu détruis comme la teigne ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme n'est qu'un souffle. – Pause. 13 Ecoute ma prière, Eternel, et prête l'oreille à mes cris! Ne sois pas insensible à mes larmes, car je suis un étranger chez toi, un résident temporaire, comme tous mes ancêtres. 14 Détourne ton regard de moi et laisse-moi respirer, avant que je m'en aille et que je disparaisse!

Psalm 39 | Верен Segond 21

La fragilité de l'homme