Markus 14 | Верен Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Markus 14 | Верен
1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него*; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат*.“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 72;. 31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36 Авва*, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията*. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягахаст. 27;. 51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52 А той остави лененото платно и избяга гол. 53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пътист. 30;. И като размисли за това, заплака.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Segond 21

Complot contre Jésus

1 La fête de la Pâque et des pains sans levain devait avoir lieu deux jours après. Les chefs des prêtres et les spécialistes de la loi cherchaient les moyens d'arrêter Jésus par ruse et de le faire mourir. 2 Ils se disaient en effet: «Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas d'agitation parmi le peuple.»

Une femme verse du parfum sur Jésus

3 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, une femme entra pendant qu'il se trouvait à table. Elle tenait un vase qui contenait un parfum de nard* pur très cher. Elle brisa le vase et versa le parfum sur la tête de Jésus. 4 Quelques-uns exprimèrent leur indignation entre eux: «A quoi bon gaspiller ce parfum? 5 On aurait pu le vendre plus de 300 pièces d'argent et les donner aux pauvres» et ils s'irritaient contre cette femme. 6 Mais Jésus dit: «Laissez-la. Pourquoi lui faites-vous de la peine? Elle a fait une bonne action envers moi. 7 En effet, vous avez toujours les pauvres avec vous et vous pouvez leur faire du bien quand vous le voulez, mais vous ne m'aurez pas toujours. 8 Elle a fait ce qu'elle a pu, elle a d'avance parfumé mon corps pour l'ensevelissement. 9 Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera proclamée, dans le monde entier, on racontera aussi en souvenir de cette femme ce qu'elle a fait.» 10 Judas l'Iscariot, l'un des douze, alla vers les chefs des prêtres afin de leur livrer Jésus. 11 Ils se réjouirent en l'entendant et promirent de lui donner de l'argent. Quant à Judas, il se mit à chercher une occasion favorable pour le trahir.

Institution de la cène

12 Le premier jour des pains sans levain, où l'on sacrifiait l'agneau pascal, les disciples de Jésus lui dirent: «Où veux-tu que nous allions te préparer le repas de la Pâque*?» 13 Il envoya deux de ses disciples et leur dit: «Allez à la ville. Vous rencontrerez un homme qui porte une cruche d'eau: suivez-le. 14 Là où il entrera, dites au propriétaire de la maison: ‘Le maître dit: Où est la salle où je mangerai la Pâque avec mes disciples?’ 15 Alors il vous montrera une grande chambre à l'étage, aménagée et toute prête: c'est là que vous nous préparerez la Pâque.» 16 Ses disciples partirent, arrivèrent à la ville et trouvèrent tout comme il le leur avait dit, et ils préparèrent la Pâque. 17 Le soir venu, il s'y rendit avec les douze. 18 Pendant qu'ils étaient à table et qu'ils mangeaient, Jésus dit: «Je vous le dis en vérité, l'un de vous, qui mange avec moi, me trahira.» 19 Ils devinrent tout tristes et lui dirent l'un après l'autre: «Est-ce moi?» 20 Il leur répondit: «C'est l'un des douze, celui qui met la main dans le plat avec moi. 21 Le Fils de l'homme s'en va conformément à ce qui est écrit à son sujet, mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est trahi! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne soit pas né.» 22 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain et, après avoir prononcé la prière de bénédiction, il le rompit et le leur donna en disant: «Prenez, [mangez,] ceci est mon corps.» 23 Il prit ensuite une coupe et, après avoir remercié Dieu, il la leur donna et ils en burent tous. 24 Il leur dit: «Ceci est mon sang, le sang de la [nouvelle] alliance, qui est versé pour beaucoup. 25 Je vous le dis en vérité, je ne boirai plus jamais du fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau dans le royaume de Dieu.» 26 Après avoir chanté les psaumes, ils se rendirent au mont des Oliviers. 27 Jésus leur dit: «Vous trébucherez tous, [cette nuit, à cause de moi,] car il est écrit: Je frapperai le berger, et les brebis seront dispersées.* 28 Mais, après ma résurrection, je vous précéderai en Galilée.» 29 Pierre lui dit: «Même si tous trébuchent, ce ne sera pas mon cas.» 30 Jésus lui dit: «Je te le dis en vérité, aujourd'hui, cette nuit même, avant que le coq chante [deux fois], toi, tu me renieras trois fois.» 31 Mais Pierre reprit plus fortement: «Même s'il me faut mourir avec toi, je ne te renierai pas.» Et tous dirent la même chose.

Arrestation de Jésus

32 Ils se rendirent ensuite dans un endroit appelé Gethsémané, et Jésus dit à ses disciples: «Asseyez-vous ici pendant que je prierai.» 33 Il prit avec lui Pierre, Jacques et Jean, et il commença à être saisi de frayeur et d'angoisse. 34 Il leur dit: «Mon âme est triste à en mourir; restez ici, éveillés.» 35 Puis il avança de quelques pas, se jeta contre terre et pria que, si cela était possible, cette heure s'éloigne de lui. 36 Il disait: «Abba, Père, tout t'est possible. Eloigne de moi cette coupe! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux.» 37 Il vint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et il dit à Pierre: «Simon, tu dors! Tu n'as pas pu rester éveillé une seule heure! 38 Restez vigilants et priez pour ne pas céder à la tentation. L'esprit est bien disposé, mais par nature l'homme est faible.» 39 Il s'éloigna de nouveau et fit la même prière. 40 Il revint et les trouva encore endormis, car ils avaient les paupières lourdes. Ils ne surent que lui répondre. 41 Il revint pour la troisième fois et leur dit: «Vous dormez maintenant et vous vous reposez! C'est assez! L'heure est venue; voici que le Fils de l'homme est livré entre les mains des pécheurs. 42 Levez-vous, allons-y! Celui qui me trahit s'approche.» 43 Il parlait encore quand soudain arriva Judas, l'un des douze, avec une foule armée d'épées et de bâtons envoyée par les chefs des prêtres, par les spécialistes de la loi et par les anciens. 44 Celui qui le trahissait leur avait donné ce signe: «L'homme auquel je donnerai un baiser, c'est lui. Arrêtez-le et emmenez-le sous bonne garde!» 45 Dès qu'il fut arrivé, il s'approcha de Jésus en disant: «Maître!» et il l'embrassa. 46 Alors ces gens mirent la main sur Jésus et l'arrêtèrent. 47 Un de ceux qui étaient là tira l'épée, frappa le serviteur du grand-prêtre et lui emporta l'oreille. 48 Jésus prit la parole et leur dit: «Vous êtes venus vous emparer de moi avec des épées et des bâtons, comme pour un brigand. 49 J'étais tous les jours parmi vous, enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas arrêté. Mais c'est afin que les Ecritures soient accomplies.» 50 Alors tous l'abandonnèrent et prirent la fuite. 51 Un jeune homme le suivait, habillé d'un simple drap. On l'attrapa, 52 mais il lâcha le drap et se sauva tout nu.

Jésus devant le conseil juif

53 Ils emmenèrent Jésus chez le grand-prêtre, où se rassemblèrent tous les chefs des prêtres, les anciens et les spécialistes de la loi. 54 Pierre le suivit de loin jusqu'à l'intérieur de la cour du grand-prêtre; il s'assit avec les serviteurs et il se chauffait près du feu. 55 Les chefs des prêtres et tout le sanhédrin* cherchaient un témoignage contre Jésus pour le faire mourir, et ils n'en trouvaient pas. 56 Beaucoup rendaient en effet de faux témoignages contre lui, mais les témoignages n'étaient pas concordants. 57 Quelques-uns se levèrent et portèrent un faux témoignage contre lui en disant: 58 «Nous l'avons entendu dire: ‘Je détruirai ce temple fait par la main de l'homme, et en trois jours j'en construirai un autre qui ne sera pas fait de main d'homme.’» 59 Même sur ce point-là, leurs témoignages ne concordaient pas. 60 Alors le grand-prêtre se leva au milieu de l'assemblée et interrogea Jésus en disant: «Ne réponds-tu rien? Pourquoi ces gens témoignent-ils contre toi?» 61 Mais Jésus gardait le silence et ne répondit rien. Le grand-prêtre l'interrogea de nouveau et lui dit: «Es-tu le Messie, le Fils du Dieu béni?» 62 Jésus répondit: «Je le suis. Et vous verrez le Fils de l'homme assis à la droite du Tout-Puissant et venant sur les nuées du ciel.*» 63 Alors le grand-prêtre déchira ses vêtements et dit: «Qu'avons-nous encore besoin de témoins? 64 Vous avez entendu le blasphème. Qu'en pensez-vous?» Tous le condamnèrent, déclarant qu'il méritait la mort. 65 Quelques-uns se mirent à cracher sur lui, à lui mettre un voile sur le visage et à le frapper à coups de poing en lui disant: «Devine!» Même les serviteurs le frappaient en lui donnant des gifles. 66 Pendant que Pierre était en bas dans la cour, une des servantes du grand-prêtre arriva. 67 Elle vit Pierre qui se chauffait, le regarda et lui dit: «Toi aussi, tu étais avec Jésus de Nazareth.» 68 Il le nia en disant: «Je ne sais ni ne comprends ce que tu veux dire.» Puis il sortit pour aller dans le vestibule. [Alors un coq chanta.] 69 La servante le vit et se mit à dire de nouveau à ceux qui étaient présents: «Il fait partie de ces gens-là.» Il le nia de nouveau. 70 Peu après, ceux qui étaient présents dirent encore à Pierre: «Certainement, tu fais partie de ces gens-là, car tu es galiléen, [tu as le même langage].» 71 Alors il se mit à jurer en lançant des malédictions: «Je ne connais pas cet homme dont vous parlez.» 72 [Aussitôt,] pour la seconde fois, un coq chanta. Pierre se souvint alors de ce que Jésus lui avait dit: «Avant que le coq chante deux fois, tu me renieras trois fois.» Et en y réfléchissant, il pleurait.