Lukas 6 | Верен

1 И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

5 И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

6 А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

9 Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

12 През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

15 Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

16 Юда, Якововия брат* и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

20 И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

23 Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

24 Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

28 благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

29 На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

31 И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

35 Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

42 Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

46 И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Segond 21

Jésus et le sabbat

1 Un jour de sabbat [appelé second-premier], Jésus traversait des champs de blé. Ses disciples arrachaient des épis et les mangeaient après les avoir froissés dans leurs mains.

2 Quelques pharisiens leur dirent: «Pourquoi faites-vous ce qu'il n'est pas permis de faire pendant le sabbat?»

3 Jésus leur répondit: «N'avez-vous pas lu ce qu'a fait David, lorsqu'il a eu faim, lui et ses compagnons?

4 Il est entré dans la maison de Dieu, a pris les pains consacrés, en a mangé et en a donné même à ses compagnons, bien qu'il ne soit permis qu'aux prêtres de les manger!»

5 Puis il leur dit: «Le Fils de l'homme est le Seigneur [même] du sabbat.»

6 Un autre jour de sabbat, Jésus entra dans la synagogue et se mit à enseigner. Là se trouvait un homme dont la main droite était paralysée.

7 Les spécialistes de la loi et les pharisiens observaient Jésus pour voir s'il ferait une guérison le jour du sabbat, afin d'avoir un motif pour l'accuser.

8 Mais Jésus connaissait leurs pensées et il dit à l'homme qui avait la main paralysée: «Lève-toi et tiens-toi là au milieu.» Il se leva et se tint debout.

9 Jésus leur dit: «Je vous demande s'il est permis, le jour du sabbat, de faire du bien ou de faire du mal, de sauver une personne ou de la tuer.»

10 Alors il promena son regard sur eux tous et dit à l'homme: «Tends ta main.» Il le fit et sa main fut guérie, [elle fut saine comme l'autre].

11 Ils furent remplis de fureur et se consultèrent pour savoir ce qu'ils feraient à Jésus.

Choix des douze apôtres

12 A cette époque-là, Jésus se retira sur la montagne pour prier; il passa toute la nuit à prier Dieu.

13 Quand le jour fut levé, il appela ses disciples et il en choisit parmi eux douze auxquels il donna le nom d'apôtres:

14 Simon, qu'il appela aussi Pierre; André, son frère; Jacques; Jean; Philippe; Barthélémy;

15 Matthieu; Thomas; Jacques, fils d'Alphée; Simon, appelé le zélote*;

16 Jude, fils de Jacques; et Judas l'Iscariot*, celui qui devint un traître.

17 Il descendit avec eux et s'arrêta sur un plateau où se trouvaient une foule de ses disciples et une multitude de personnes de toute la Judée, de Jérusalem et du littoral de Tyr et de Sidon.

18 Ils étaient venus pour l'entendre et pour être guéris de leurs maladies. Ceux qui étaient tourmentés par des esprits impurs étaient guéris,

19 et toute la foule cherchait à le toucher parce qu'une force sortait de lui et les guérissait tous.

Sermon sur la montagne

20 Alors Jésus leva les yeux sur ses disciples et dit: «Heureux vous qui êtes pauvres, car le royaume de Dieu est à vous!

21 Heureux vous qui avez faim maintenant, car vous serez rassasiés! Heureux vous qui pleurez maintenant, car vous rirez!

22 Heureux serez-vous lorsque les hommes vous détesteront, lorsqu'ils vous chasseront, vous insulteront et vous rejetteront comme des êtres infâmes à cause du Fils de l'homme!

23 Réjouissez-vous, ce jour-là, et sautez de joie, parce que votre récompense sera grande dans le ciel. En effet, c'est de la même manière que leurs ancêtres traitaient les prophètes.

24 »Mais malheur à vous, riches, car vous avez votre consolation!

25 Malheur à vous qui êtes comblés [maintenant], car vous aurez faim! Malheur à vous qui riez maintenant, car vous serez dans le deuil et dans les larmes!

26 Malheur lorsque tous les hommes diront du bien de vous, car c'est de la même manière que leurs ancêtres traitaient les prétendus prophètes!

27 »Mais je vous dis, à vous qui m'écoutez: Aimez vos ennemis, faites du bien à ceux qui vous détestent,

28 bénissez ceux qui vous maudissent, priez pour ceux qui vous maltraitent.

29 Si quelqu'un te frappe sur une joue, présente-lui aussi l'autre. Si quelqu'un prend ton manteau, ne l'empêche pas de prendre encore ta chemise.

30 Donne à toute personne qui t'adresse une demande et ne réclame pas ton bien à celui qui s'en empare.

31 Ce que vous voulez que les hommes fassent pour vous, faites-le [vous aussi] de même pour eux.

32 Si vous aimez ceux qui vous aiment, quelle reconnaissance en avez-vous? En effet, les pécheurs aussi aiment ceux qui les aiment.

33 Si vous faites du bien à ceux qui vous font du bien, quelle estime en avez-vous? [En effet,] les pécheurs aussi agissent de même.

34 Et si vous prêtez à ceux dont vous espérez recevoir en retour, quel gré vous en sait-on? [En effet,] les pécheurs aussi prêtent aux pécheurs afin de recevoir l'équivalent.

35 Mais aimez vos ennemis, faites du bien et prêtez sans rien espérer en retour. Votre récompense sera grande et vous serez fils du Très-Haut, car il est bon pour les ingrats et pour les méchants.

36 Soyez donc pleins de compassion, tout comme votre Père [aussi] est plein de compassion.

37 »Ne jugez pas et vous ne serez pas jugés; ne condamnez pas et vous ne serez pas condamnés; pardonnez et vous serez pardonnés.

38 Donnez et on vous donnera: on versera dans le pan de votre vêtement une bonne mesure, tassée, secouée et qui déborde, car on utilisera pour vous la même mesure que celle dont vous vous serez servis.»

39 Il leur dit aussi cette parabole: «Un aveugle peut-il conduire un aveugle? Ne tomberont-ils pas tous deux dans un fossé?

40 Le disciple n'est pas supérieur à son maître, mais tout disciple bien formé sera comme son maître.

41 »Pourquoi vois-tu la paille qui est dans l'œil de ton frère et ne remarques-tu pas la poutre qui est dans ton propre œil?

42 Ou comment peux-tu dire à ton frère: ‘Frère, laisse-moi enlever la paille qui est dans ton œil’, toi qui ne vois pas la poutre qui est dans le tien? Hypocrite, enlève d'abord la poutre de ton œil, et alors tu verras clair pour retirer la paille qui est dans l'œil de ton frère.

43 »Un bon arbre ne porte pas de mauvais fruits ni un mauvais arbre de bons fruits.

44 En effet, chaque arbre se reconnaît à son fruit. On ne cueille pas des figues sur des ronces et l'on ne vendange pas des raisins sur des ronces.

45 L'homme bon tire de bonnes choses du bon trésor de son cœur, et celui qui est mauvais tire de mauvaises choses du mauvais [trésor de son cœur]. En effet, sa bouche exprime ce dont son cœur est plein.

46 »Pourquoi m'appelez-vous ‘Seigneur, Seigneur!’ et ne faites-vous pas ce que je dis?

47 Je vais vous montrer à qui ressemble tout homme qui vient à moi, entend mes paroles et les met en pratique:

48 il ressemble à un homme qui, pour construire une maison, a creusé, creusé profondément et a posé les fondations sur le rocher. Une inondation est venue, le torrent s'est jeté contre cette maison sans pouvoir l'ébranler, parce qu'elle était fondée sur le rocher.

49 Mais celui qui entend et ne met pas en pratique est semblable à un homme qui a construit une maison sur la terre, sans fondations. Le torrent s'est jeté contre elle et aussitôt elle s'est écroulée; la ruine de cette maison a été grande.»

Texte biblique de la Bible Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.