Lukas 19 | Верен
1След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.2И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.9И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.11И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.13И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.15А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.16Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19И на него каза: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,21защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!25Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.28И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:30Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал.33И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?34А те казаха: На Господа трябва.35И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.36И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.37И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:38Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!39А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!40И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:42Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред44и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,48но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.
Segond 21
1Jésus était entré dans Jéricho et traversait la ville.2Or, un homme riche appelé Zachée, chef des collecteurs d'impôts,3cherchait à voir qui était Jésus, mais il n'y parvenait pas à cause de la foule, car il était de petite taille.4Il courut en avant et monta sur un sycomore pour voir Jésus, parce qu'il devait passer par là.5Lorsque Jésus fut arrivé à cet endroit, il leva les yeux, [le vit] et lui dit: «Zachée, dépêche-toi de descendre, car il faut que je m'arrête aujourd'hui chez toi.»6Zachée s'empressa de descendre et l'accueillit avec joie.7En voyant cela, tous murmuraient en disant: «Il est allé loger chez un homme pécheur.»8Mais Zachée, se tenant devant le Seigneur, lui dit: «Seigneur, je donne aux pauvres la moitié de mes biens et, si j'ai causé du tort à quelqu'un, je lui rends le quadruple.»9Alors Jésus dit à son propos: «Le salut est entré aujourd'hui dans cette maison, parce que lui aussi est un fils d'Abraham.10En effet, le Fils de l'homme est venu chercher et sauver ce qui était perdu.»
Parabole des serviteurs et des récompenses
11Comme la foule écoutait cela, Jésus ajouta une parabole. En effet, il était près de Jérusalem et l'on croyait que le royaume de Dieu allait apparaître immédiatement.12Il dit donc: «Un homme de haute naissance partait dans un pays lointain pour se faire désigner roi et revenir ensuite.13Il appela dix de ses serviteurs, leur remit 10 pièces d'or et leur dit: ‘Faites-les fructifier jusqu'à ce que je revienne.’14Cependant, ses concitoyens le détestaient et ils envoyèrent une délégation après lui pour dire: ‘Nous ne voulons pas que cet homme règne sur nous.’15Lorsqu'il fut de retour après avoir été désigné roi, il fit venir les serviteurs auxquels il avait donné l'argent afin de savoir quels bénéfices chacun avait faits.16Le premier se présenta et dit: ‘Seigneur, ta pièce d'or en a rapporté 10.’17Il lui dit: ‘C'est bien, bon serviteur. Parce que tu as été fidèle dans une petite chose, reçois le gouvernement de 10 villes.’18Le deuxième vint et dit: ‘Seigneur, ta pièce d'or en a produit 5.’19Il lui dit: ‘Toi aussi, sois établi responsable de 5 villes.’20Un autre vint et dit: ‘Seigneur, voici ta pièce d'or que j'ai gardée dans un linge.21En effet, j'avais peur de toi parce que tu es un homme sévère; tu prends ce que tu n'as pas déposé et tu moissonnes ce que tu n'as pas semé.’22Il lui dit: ‘Je vais te juger sur tes propres paroles, mauvais serviteur; tu savais que je suis un homme sévère, que je prends ce que je n'ai pas déposé et que je moissonne ce que je n'ai pas semé.23Pourquoi donc n'as-tu pas mis mon argent dans une banque, afin qu'à mon retour je le retire avec un intérêt?’24Puis il dit à ceux qui étaient là: ‘Enlevez-lui la pièce d'or et donnez-la à celui qui en a 10.’25Ils lui dirent: ‘Seigneur, il a déjà 10 pièces d'or.’26‘Je vous le dis, répondit-il, on donnera à toute personne qui a, mais à celui qui n'a pas on enlèvera même ce qu'il a.27Quant à mes ennemis qui n'ont pas voulu que je règne sur eux, amenez-les ici et mettez-les à mort devant moi.’»
Entrée triomphale de Jésus à Jérusalem
28Après avoir dit cela, Jésus marcha devant la foule pour monter à Jérusalem.29Lorsqu'il approcha de Bethphagé et de Béthanie, vers la colline appelée mont des Oliviers, Jésus envoya deux de ses disciples30en leur disant: «Allez au village qui est en face. Quand vous y serez entrés, vous trouverez un ânon attaché sur lequel personne n'est encore jamais monté. Détachez-le et amenez-le.31Si quelqu'un vous demande: ‘Pourquoi le détachez-vous?’ vous [lui] répondrez: ‘Le Seigneur en a besoin.’»32Ceux qui étaient envoyés partirent et trouvèrent tout comme Jésus le leur avait dit.33Comme ils détachaient l'ânon, ses maîtres leur dirent: «Pourquoi détachez-vous l'ânon?»34Ils répondirent: «Le Seigneur en a besoin»35et ils amenèrent l'ânon à Jésus. Après avoir jeté leurs manteaux sur son dos, ils firent monter Jésus.36A mesure qu'il avançait, les gens étendaient leurs vêtements sur le chemin.37Déjà il approchait de Jérusalem, vers la descente du mont des Oliviers. Alors toute la foule des disciples, remplis de joie, se mirent à adresser à haute voix des louanges à Dieu pour tous les miracles qu'ils avaient vus.38Ils disaient: «Béni soit le roi qui vient au nom du Seigneur!* Paix dans le ciel et gloire dans les lieux très hauts!»39Du milieu de la foule, quelques pharisiens dirent à Jésus: «Maître, reprends tes disciples.»40Il répondit: «Je vous le dis, si eux se taisent, les pierres crieront!»41Quand il approcha de la ville et qu'il la vit, Jésus pleura sur elle et dit:42«Si seulement tu avais toi aussi reconnu, aujourd'hui, ce qui peut te donner la paix! Mais maintenant, cela est caché à tes yeux.43Des jours viendront pour toi où tes ennemis t'entoureront d'ouvrages fortifiés, t'encercleront et te serreront de tous côtés.44Ils te détruiront, toi et tes enfants au milieu de toi, et ils ne laisseront pas en toi pierre sur pierre, parce que tu n'as pas reconnu le moment où tu as été visitée.»
Jésus dans le temple
45Jésus entra dans le temple et se mit à en chasser les marchands.46Il leur dit: «Il est écrit: Mon temple sera une maison de prière*, mais vous, vous en avez fait une caverne de voleurs*.»47Il enseignait tous les jours dans le temple. Les chefs des prêtres, les spécialistes de la loi et les chefs du peuple cherchaient à le faire mourir;48mais ils ne savaient pas comment s'y prendre, car tout le peuple l'écoutait, suspendu à ses lèvres.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.