Jona 4 | Верен

1 А това раздразни Йона много лошо и той се разсърди. 2 И се помоли на ГОСПОДА и каза: О, ГОСПОДИ, не беше ли това думата ми още когато бях в страната си? Затова побързах да бягам в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото. 3 И сега, ГОСПОДИ, моля Ти се, вземи душата ми от мен, защото е по-добре да умра, отколкото да живея! 4 А ГОСПОД каза: Добро ли е да се сърдиш? 5 И Йона излезе от града и седна на изток от града, и си направи там колиба, и седеше под нея на сянка, докато види какво ще стане с града. 6 И ГОСПОД Бог определи едно растение, което се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му и да го избави от раздразнението му. И Йона се зарадва твърде много за растението. 7 Но Бог определи един червей на зазоряване на следващия ден, и той изгриза растението и то изсъхна. 8 И когато изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър и слънцето хапеше главата на Йона, и той изнемогваше и поиска за себе си да умре, и каза: По-добре е да умра, отколкото да живея!* 9 А Бог каза на Йона: Добро ли е да се сърдиш за растението?ст. 4; И той каза: Добро е да се сърдя, даже до смърт. 10 И ГОСПОД каза: Ти пожали растението, за което нито си се трудил, нито си го отгледал, което се роди за една нощ и за една нощ загина. 11 А Аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, големия град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не могат да различават десницата си от левицата си, и много добитък?

Segond 21

Irritation de Jonas et reproches de Dieu

1 Jonas le prit très mal et fut irrité. 2 Il pria l'Eternel en disant: «Ah! Eternel, n'est-ce pas ce que je disais quand j'étais encore dans mon pays? C'est ce que je voulais éviter en fuyant à Tarsis. En effet, je savais que tu es un Dieu de grâce et de compassion, lent à la colère et riche en bonté, et qui regrettes le mal que tu envoies*. 3 Maintenant, Eternel, prends-moi donc la vie, car mourir vaut mieux pour moi que vivre.» 4 L'Eternel répondit: «Fais-tu bien de t'irriter?» 5 Jonas sortit de la ville et s'assit à l'est de la ville. Là il se fit une cabane et s'y tint à l'ombre en attendant de voir ce qui arriverait dans la ville. 6 L'Eternel Dieu fit pousser une plante qui s'éleva au-dessus de Jonas pour donner de l'ombre à sa tête et le délivrer de son mal. Jonas éprouva une grande joie à cause de cette plante, 7 mais le lendemain à l'aurore, Dieu fit venir un ver qui la rongea, et la plante sécha. 8 Au lever du soleil, Dieu fit souffler un vent chaud d'est, et le soleil frappa la tête de Jonas au point qu'il tomba en défaillance. Il demanda la mort en disant: «Il vaut mieux pour moi mourir que vivre.» 9 Dieu dit à Jonas: «Fais-tu bien de t'irriter à cause de la plante?» Il répondit: «Je fais bien de m'irriter jusqu'à la mort.» 10 L'Eternel dit: «Tu as pitié de la plante qui ne t'a coûté aucune peine et que tu n'as pas fait pousser, qui est née une nuit et qui a disparu l'autre nuit, 11 et moi, je n'aurais pas pitié de Ninive, la grande ville, dans laquelle se trouvent plus de 120'000 êtres humains incapables de distinguer leur droite de leur gauche et un grand nombre d'animaux!»

Jona 4 | Верен Segond 21

Irritation de Jonas et reproches de Dieu