Jona 1 | Верен

1 ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен. 3 А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. 4 А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие. 5 И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко. 6 И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си – може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем! 7 И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона. 8 И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си? 9 А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата. 10 И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал. 11 И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно. 12 И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря. 13 А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. 14 И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал. 15 И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна. 16 И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци. 17 А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.

Segond 21

Mission et fuite de Jonas

1 La parole de l'Eternel fut adressée à Jonas, fils d'Amitthaï: 2 «Lève-toi, va à Ninive*, la grande ville, et crie contre elle, car sa méchanceté est montée jusqu'à moi.» 3 Jonas se leva pour s'enfuir à Tarsis*, loin de la présence de l'Eternel. Il descendit à Jaffa, et il trouva un bateau qui allait à Tarsis. Il paya le prix du transport et s'embarqua pour aller avec les passagers à Tarsis, loin de la présence de l'Eternel. 4 L'Eternel fit souffler sur la mer un vent impétueux, et il s'éleva sur la mer une si grande tempête que le bateau menaçait de faire naufrage. 5 Les marins eurent peur; ils implorèrent chacun leur dieu, et ils jetèrent dans la mer les objets qui étaient sur le bateau afin de l'alléger. Jonas était descendu au fond du bateau, s'était couché et dormait profondément. 6 Le capitaine s'approcha de lui et lui dit: «Pourquoi dors-tu? Lève-toi, fais appel à ton Dieu! Peut-être voudra-t-il penser à nous et nous ne mourrons pas.» 7 Puis ils se dirent l'un à l'autre: «Venez, tirons au sort pour savoir qui nous attire ce malheur.» Ils tirèrent au sort, et le sort tomba sur Jonas. 8 Alors ils lui dirent: «Dis-nous qui nous attire ce malheur. Quelle est ton occupation et d'où viens-tu? Quel est ton pays et de quel peuple es-tu?» 9 Il leur répondit: «Je suis hébreu et je crains l'Eternel, le Dieu du ciel, qui a fait la mer et la terre.» 10 Ces hommes furent saisis d'une grande crainte et lui dirent: «Pourquoi as-tu fait cela?» Ils surent en effet qu'il fuyait loin de la présence de l'Eternel parce qu'il le leur déclara. 11 Ils lui dirent: «Que te ferons-nous pour que la mer se calme envers nous?» En effet, la mer était de plus en plus déchaînée. 12 Il leur répondit: «Prenez-moi et jetez-moi dans la mer, et la mer se calmera envers vous, car je sais que c'est moi qui attire sur vous cette grande tempête.» 13 Ces hommes ramèrent pour gagner la terre ferme, mais ils ne purent pas y arriver parce que la mer était toujours plus déchaînée contre eux. 14 Alors ils s'adressèrent à l'Eternel et dirent: «Eternel, ne nous fais pas mourir à cause de la vie de cet homme et ne nous charge pas du sang innocent! En effet toi, Eternel, tu fais ce que tu veux.» 15 Puis ils prirent Jonas et le jetèrent dans la mer. Et la fureur de la mer s'apaisa. 16 Ces hommes furent saisis d'une grande crainte de l'Eternel. Ils offrirent un sacrifice à l'Eternel et firent des vœux.

Jona 1 | Верен Segond 21

Mission et fuite de Jonas