Johannes 18 | Верен
1Като каза това, Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.2А Юда, който Го предаде, знаеше това място; защото Иисус често се събираше там с учениците Си.3И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.4А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите?5Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше.6И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.7Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина.8Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат;9за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един.10А Симон Петър, който имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухост. 26;. Името на слугата беше Малх.11Тогава Иисус каза на Петър: Сложѝ меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?12И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха.13И Го заведоха първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година.14А Каяфа беше онзи, който беше дал на юдеите съвет, че е по-добре един човек да загине за народа.15А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус; и този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.16А Петър стоеше вън до вратата; и другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с вратарката, и въведе Петър.17Тогава слугинята-вратарка каза на Петър: Не си ли и ти от учениците на този Човек? Той каза: Не съм.18А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше.19А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.20Иисус му отговори: Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно.21Защо питаш Мен? Питай онези, които са Ме слушали какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал.22Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника?23Иисус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако е добро, защо Ме удряш?24Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.25А Симон Петър стоеше и се грееше. И му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм.26Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Не те ли видях аз в градината с Него?ст. 10;27И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.28Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата.29Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек?30В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем.31А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не ни е позволено да убиваме никого;32за да се изпълни думата, която каза Иисус, като предсказваше с каква смърт щеше да умре.33Тогава Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Му каза: Ти ли си юдейският Цар?34Иисус му отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти казали за Мен?35Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил?36Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.37Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Ти казваш, че Аз съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.38Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина в Него.39Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския Цар?40Тогава те всички пак закрещяха, казвайки: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.
Segond 21
Arrestation de Jésus
1Après avoir dit ces paroles, Jésus alla avec ses disciples de l'autre côté du torrent du Cédron où se trouvait un jardin; il y entra, lui et ses disciples.2Judas, celui qui le trahissait, connaissait aussi l'endroit parce que Jésus et ses disciples s'y étaient souvent réunis.3Judas prit donc la troupe de soldats romains ainsi que des gardes envoyés par les chefs des prêtres et les pharisiens, et il s'y rendit avec des lanternes, des torches et des armes.4Jésus, qui savait tout ce qui devait lui arriver, s'avança alors et leur dit: «Qui cherchez-vous?»5Ils lui répondirent: «Jésus de Nazareth.» Jésus leur dit: «C'est moi.» Judas, celui qui le trahissait, était avec eux.6Lorsque Jésus leur dit: «C'est moi», ils reculèrent et tombèrent par terre.7Il leur demanda de nouveau: «Qui cherchez-vous?» Ils dirent: «Jésus de Nazareth.»8Jésus répondit: «Je vous ai dit que c'est moi. Si donc c'est moi que vous cherchez, laissez partir ceux-ci.»9Il dit cela afin que s'accomplisse la parole qu'il avait prononcée: «Je n'ai perdu aucun de ceux que tu m'as donnés.»10Alors Simon Pierre, qui avait une épée, la tira, frappa le serviteur du grand-prêtre et lui coupa l'oreille droite. Ce serviteur s'appelait Malchus.11Jésus dit à Pierre: «Remets ton épée dans son fourreau. Ne boirai-je pas la coupe que le Père m'a donnée à boire?»
Jésus devant les autorités juives
12La troupe, le commandant et les gardes des Juifs s'emparèrent alors de Jésus et l'attachèrent.13Ils l'emmenèrent d'abord chez Anne, car il était le beau-père de Caïphe qui était grand-prêtre cette année-là.14Or Caïphe était celui qui avait donné ce conseil aux Juifs: «Il vaut mieux qu'un seul homme meure pour le peuple.»15Simon Pierre et un autre disciple suivaient Jésus. Ce disciple était connu du grand-prêtre, et il entra avec Jésus dans la cour de la maison du grand-prêtre,16tandis que Pierre restait dehors près de la porte. Alors l'autre disciple, qui était connu du grand-prêtre, sortit, parla à la femme qui gardait la porte et fit entrer Pierre.17La servante qui gardait la porte dit à Pierre: «Ne fais-tu pas partie, toi aussi, des disciples de cet homme?» Il répliqua: «Je n'en fais pas partie.»18Les serviteurs et les gardes qui étaient là avaient allumé un feu de braises pour se réchauffer, car il faisait froid. Pierre se tenait avec eux et se chauffait aussi.19Le grand-prêtre interrogea Jésus sur ses disciples et sur son enseignement.20Jésus lui répondit: «J'ai parlé ouvertement à tout le monde; j'ai toujours enseigné dans les synagogues et dans le temple, où les Juifs se réunissent constamment, et je n'ai rien dit en secret.21Pourquoi m'interroges-tu? Interroge ceux qui m'ont entendu sur ce que je leur ai dit; ils savent, eux, ce que j'ai dit.»22A ces mots, un des gardes qui se trouvait là donna une gifle à Jésus en disant: «C'est ainsi que tu réponds au grand-prêtre?»23Jésus lui dit: «Si j'ai mal parlé, explique-moi ce que j'ai dit de mal; et si j'ai bien parlé, pourquoi me frappes-tu?»24Alors Anne l'envoya attaché à Caïphe, le grand-prêtre.25Simon Pierre était là et se chauffait. On lui dit: «Ne fais-tu pas partie, toi aussi, de ses disciples?» Il le nia et dit: «Je n'en fais pas partie.»26Un des serviteurs du grand-prêtre, un parent de celui à qui Pierre avait coupé l'oreille, dit: «Ne t'ai-je pas vu avec lui dans le jardin?»27Pierre le nia de nouveau. Et aussitôt un coq chanta.
Jésus devant les autorités romaines
28De chez Caïphe, ils conduisirent Jésus au prétoire; c'était le matin. Ils n'entrèrent pas eux-mêmes dans le prétoire afin de ne pas se souiller* et de pouvoir manger le repas de la Pâque.29Pilate sortit donc à leur rencontre et dit: «De quoi accusez-vous cet homme?»30Ils lui répondirent: «Si ce n'était pas un malfaiteur, nous ne te l'aurions pas livré.»31Sur quoi Pilate leur dit: «Prenez-le vous-mêmes et jugez-le d'après votre loi.» Les Juifs lui dirent: «Nous n'avons pas le droit de mettre quelqu'un à mort.»32C'était afin que s'accomplisse la parole que Jésus avait dite pour indiquer de quelle mort il allait mourir.33Pilate rentra dans le prétoire, appela Jésus et lui dit: «Es-tu le roi des Juifs?»34Jésus [lui] répondit: «Est-ce de toi-même que tu dis cela ou d'autres te l'ont-ils dit de moi?»35Pilate répondit: «Suis-je un Juif, moi? Ta nation et les chefs des prêtres t'ont livré à moi. Qu'as-tu fait?»36Jésus répondit: «Mon royaume n'est pas de ce monde. Si mon royaume était de ce monde, mes serviteurs auraient combattu pour moi afin que je ne sois pas livré aux Juifs; mais en réalité, mon royaume n'est pas d'ici-bas.»37Pilate lui dit: «Tu es donc roi?» Jésus répondit: «Tu le dis, je suis roi. Si je suis né et si je suis venu dans le monde, c'est pour rendre témoignage à la vérité. Toute personne qui est de la vérité écoute ma voix.»38Pilate lui répliqua: «Qu'est-ce que la vérité?» Sur ces mots, il sortit de nouveau à la rencontre des Juifs et leur dit: «Pour ma part, je ne trouve en lui aucun motif de le condamner.39Mais, comme c'est une coutume parmi vous que je vous relâche quelqu'un lors de la Pâque, voulez-vous que je vous relâche le roi des Juifs?»40Alors de nouveau ils crièrent [tous]: «Non, pas lui, mais Barabbas!» Or, Barabbas était un brigand.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.