Jesaja 64 | Верен

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините – 2 както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи – за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, 3 когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините! 4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи всичко за онзи, който Го чака. 5 Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим! 6 Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. 7 И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни. 8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка. 9 Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ. 10 Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя. 11 Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени. 12 При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?

Segond 21

1 »Tu serais pareil au feu qui allume des brindilles ou fait bouillir l'eau: tes adversaires connaîtraient ton nom et les nations trembleraient devant toi. 2 »Lorsque tu as fait des prodiges que nous n'attendions pas, tu es descendu et les montagnes se sont effondrées devant toi. 3 Jamais on n'a appris ni entendu dire pareille chose, jamais aucun œil n'a vu un autre dieu que toi agir de cette manière pour ceux qui comptent sur lui.* 4 Tu vas à la rencontre de celui qui pratique avec joie la justice, de ceux qui se souviennent de toi en marchant dans tes voies. Cependant, tu as été irrité parce que nous avons péché. Pourtant, c'est en les suivant toujours que nous pouvons être sauvés. 5 »Nous sommes tous devenus comme des objets impurs et toute notre justice est pareille à un habit taché de sang, nous sommes tous aussi fanés qu'une feuille et nos fautes nous emportent comme le vent. 6 Il n'y a personne qui fasse appel à ton nom, qui se réveille pour s'attacher à toi. C'est que tu t'es caché à nous et tu nous laisses nous liquéfier par l'intermédiaire de nos propres fautes. 7 »Cependant, Eternel, c'est toi qui es notre père. Nous sommes l'argile, tu es notre potier, nous sommes tous l'œuvre de tes mains. 8 Ne t'irrite pas à l'excès, Eternel, et ne te souviens pas indéfiniment de notre faute! Regarde donc: nous sommes tous ton peuple. 9 »Pourtant, tes villes saintes se sont transformées en désert: Sion est un désert, Jérusalem un endroit dévasté. 10 Notre saint et splendide temple, où nos ancêtres célébraient tes louanges, est devenu la proie des flammes, tout ce que nous avions de précieux est en ruine. 11 Devant tout cela, Eternel, te retiendras-tu d'intervenir? Vas-tu garder le silence et nous humilier à l'excès?»

Jesaja 64 | Верен Segond 21