Jesaja 33 | Верен

1 Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен. 2 ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда! 3 От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите. 4 И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец. 5 ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда. 6 И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му. 7 Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво. 8 Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека. 9 Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си. 10 Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися. 11 Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде. 12 И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън. 13 Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми. 14 Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? 15 Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло – 16 той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва. 17 Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя. 18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите? 19 Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш. 20 Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса. 21 А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб. 22 Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси! 23 Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка. 24 И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.

Segond 21

Délivrance de Jérusalem

1 Malheur à toi qui dévastes sans avoir été dévasté, qui trahis sans avoir été trahi! Quand tu auras fini de dévaster, tu seras à ton tour dévasté; quand tu auras fini de piller, on te pillera. 2 Eternel, fais preuve de grâce envers nous! Nous comptons sur toi. Sois notre force chaque matin et notre salut lorsque nous sommes dans la détresse! 3 Quand ta voix retentit, les peuples fuient; quand tu te lèves, les nations se dispersent. 4 On rafle votre butin comme le feraient des sauterelles, on se précipite dessus comme des criquets. 5 L'Eternel domine tout, car il a sa résidence en haut. Il remplit Sion de droit et de justice. 6 Il assure la sécurité de ton existence, il te fournit en abondance le salut, la sagesse et la connaissance. La crainte de l'Eternel, tel est le trésor de Sion. 7 Voici que leurs héros poussent des cris à l'extérieur, que des messagers de paix pleurent amèrement. 8 Les routes sont désertes, on ne passe plus sur le sentier. Il a rompu l'alliance, il méprise les villes, il n'a de respect pour personne. 9 Le pays est dans le deuil, dans la tristesse. Le Liban est couvert de honte, il dépérit; la plaine du Saron est pareille à un désert; le Basan et le Carmel ont perdu leur feuillage. 10 Maintenant je vais me lever, dit l'Eternel, maintenant je vais montrer ma grandeur, maintenant je vais me dresser bien haut. 11 Vous avez conçu du foin, vous donnerez naissance à de la paille. Votre souffle est un feu qui vous dévorera. 12 Les peuples seront brûlés à la chaux, ils seront comme des ronces coupées livrées aux flammes. 13 Vous qui êtes loin, écoutez ce que j'ai fait! Vous qui êtes près, reconnaissez ma puissance! 14 Les pécheurs sont effrayés dans Sion, un tremblement s'empare des hommes sacrilèges: «Qui de nous pourra tenir un instant près d'un feu dévorant? Qui de nous pourra résister un seul instant près des flammes éternelles?» 15 C'est celui qui se conforme à la justice et parle avec droiture, qui rejette un gain obtenu par extorsion, qui secoue les mains pour refuser un pot-de-vin, qui se bouche l'oreille pour ne pas entendre parler de meurtre et qui se bande les yeux pour ne pas voir le mal: 16 celui-là aura pour résidence des endroits élevés et des rochers escarpés lui serviront de forteresse; du pain lui sera fourni, de l'eau lui sera assurée. 17 Tes yeux verront le roi dans toute sa beauté, ils contempleront le pays dans toute son étendue. 18 Ton cœur se souviendra de ses terreurs: «Où est le secrétaire? Où est le trésorier? Où est celui qui inspectait les tours?» 19 Tu ne verras plus le peuple audacieux, le peuple au baragouinage obscur, au langage balbutiant qu'on ne comprend pas. 20 Regarde Sion, la ville de nos fêtes! Tes yeux verront Jérusalem comme un domaine sûr, une tente qui ne sera plus transportée, dont les piquets ne seront plus jamais enlevés et dont les cordages ne seront pas détachés. 21 Oui, c'est là que l'Eternel se montre magnifique pour nous: il nous tient lieu de fleuves et de larges rivières où aucun bateau ne circule, où aucun grand navire ne passe. 22 En effet, l'Eternel est notre juge, l'Eternel est notre législateur, l'Eternel est notre roi, c'est lui qui nous sauve. 23 Tes cordages sont relâchés, ils ne maintiennent plus le mât et ne tendent plus les voiles. Alors on partage le produit d'un immense butin. Même les boiteux prennent part au pillage. 24 Aucun de ceux qui résident là ne dit: «Je suis malade!» Le peuple qui habite Jérusalem reçoit le pardon de sa faute.

Jesaja 33 | Верен Segond 21

Délivrance de Jérusalem