Jeremia 52 | Верен
1Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.2Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което беше вършил Йоаким.3Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.4И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположиха стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.5И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.6А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.7И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха и излязоха от града през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и отидоха по пътя за равнината.8А войската на халдейците преследва царя и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.9И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъдата над него.10И вавилонският цар посече синовете на Седекия пред очите му, и също посече всичките първенци на Юда в Ривла.11И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, и вавилонският цар го отведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.12А в петия месец, на десетия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, който стоеше пред вавилонския цар, дойде в Ерусалим.13И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.14И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.15А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон от сиромасите на народа и остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.16Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.17А бронзовите стълбове, които бяха на ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха целия им бронз във Вавилон.18Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и легените, и тамянниците, и всичките бронзови съдове, с които се извършваше службата.19Началникът на телохранителите взе и блюдата и кадилниците, и легените, и котлите, и светилниците, и лъжиците, и чашите – каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.20А двата стълба, едното море и дванадесетте бронзови говеда, които бяха отдолу, и стойките, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронза на всички тези неща не можеше да се претегли.21А стълбовете, височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя, и връв от дванадесет лакътя го обхващаше, а дебелината му беше четири пръста; той беше кух.22И върху него имаше бронзов капител, а височината на единия капител беше пет лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с наровете.23Наровете бяха двадесет и шест на четирите страни, всичките нарове върху мрежата наоколо бяха сто.24Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,25и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже и седем мъже от тези, които бяха постоянно пред царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха сред града.26И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.27И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.28Ето народа, който Навуходоносор отведе в плен: в седмата годината – три хиляди двадесет и трима юдеи,29в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души,30а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен седемстотин четиридесет и пет души от юдеите; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.31А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах показа благоволение към юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.32И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.33И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.34А колкото за храната му, от вавилонския цар му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, до деня на смъртта му, през всичките дни на живота му.
Segond 21
Siège et prise de Jérusalem
1Sédécias avait 21 ans lorsqu'il devint roi et il régna 11 ans à Jérusalem. Sa mère s'appelait Hamuthal et c'était la fille de Jérémie, de Libna.2Il fit ce qui est mal aux yeux de l'Eternel, entièrement comme l'avait fait Jojakim.3Cela arriva à cause de la colère de l'Eternel contre Jérusalem et contre Juda: il était si irrité qu'il voulait les rejeter loin de lui. Sédécias se révolta contre le roi de Babylone.4Alors, la neuvième année du règne de Sédécias, le dixième jour du dixième mois, Nebucadnetsar, le roi de Babylone, vint avec toute son armée attaquer Jérusalem. Ils installèrent leur camp devant elle et construisirent des retranchements tout autour d'elle.5Le siège de la ville dura jusqu'à la onzième année du règne de Sédécias.6Le neuvième jour du quatrième mois, la famine était si forte dans la ville qu'il n'y avait plus de pain pour la population du pays.7Alors on fit une brèche dans les remparts de la ville et tous les hommes de guerre s'enfuirent et sortirent de la ville pendant la nuit en passant par la porte située entre les deux murailles près du jardin du roi, alors même que les Babyloniens encerclaient la ville. Les fuyards prirent le chemin de la plaine.8Cependant, l'armée babylonienne poursuivit le roi et rattrapa Sédécias dans les plaines de Jéricho. Toute son armée se dispersa loin de lui.9Ils s'emparèrent du roi et le firent monter vers le roi de Babylone à Ribla, dans le pays de Hamath. Nebucadnetsar prononça des jugements contre lui.10Le roi de Babylone fit égorger les fils de Sédécias en sa présence; il fit aussi égorger tous les chefs de Juda à Ribla.11Puis il fit crever les yeux à Sédécias et le fit attacher avec des chaînes en bronze. Le roi de Babylone le conduisit à Babylone et le jeta en prison, jusqu'au jour de sa mort.12Le dixième jour du cinquième mois – c'était la dix-neuvième année du règne de Nebucadnetsar sur Babylone – Nebuzaradan, le chef des gardes qui était au service du roi de Babylone, pénétra dans Jérusalem.13Il brûla la maison de l'Eternel, le palais royal et toutes les maisons de Jérusalem. Il livra aux flammes toutes les maisons d'une certaine importance.14Toute l'armée babylonienne qui accompagnait le chef des gardes démolit la totalité des murailles formant l'enceinte de Jérusalem.15Nebuzaradan, le chef des gardes, emmena en exil une partie des pauvres du peuple, les membres du peuple qui étaient restés dans la ville, ceux qui s'étaient déjà rendus au roi de Babylone et tout le reste des artisans.16Toutefois, Nebuzaradan, le chef des gardes, laissa comme vignerons et comme agriculteurs une partie des pauvres du pays.17Les Babyloniens brisèrent les colonnes en bronze qui étaient dans la maison de l'Eternel, ainsi que les bases et la cuve en bronze qui s'y trouvaient, et ils en emportèrent tout le bronze à Babylone.18Ils prirent les cendriers, les pelles, les couteaux, les coupes, les tasses et tous les ustensiles en bronze qu'on utilisait pour le culte.19Le chef des gardes prit encore les bassins, les brûle-parfums, les coupes, les cendriers, les chandeliers, les tasses et les gobelets, aussi bien ce qui était en or que ce qui était en argent.20Quant aux deux colonnes, à la cuve et aux 12 bœufs en bronze qui servaient de base, ceux que le roi Salomon avait faits pour la maison de l'Eternel, il était impossible de peser le bronze de tous ces éléments.21La hauteur d'une colonne était de 9 mètres et l'on pouvait en faire le tour avec un cordon de 6 mètres. Elle était creuse, derrière une épaisseur de bronze de 8 centimètres.22Il y avait au-dessus un chapiteau en bronze. Il était haut de 2 mètres et demi; autour du chapiteau il y avait un treillis et des grenades, le tout en bronze. Il en allait de même pour la seconde colonne, aussi avec des grenades.23Il y avait 96 grenades de chaque côté et un total de 100 grenades autour du treillis.24Le chef des gardes captura le grand-prêtre Seraja, le prêtre adjoint Sophonie et les trois gardiens de l'entrée.25Dans la ville, il captura un eunuque qui commandait aux hommes de guerre, 7 hommes qui faisaient partie des conseillers du roi et qu'on trouva dans la ville, le secrétaire du chef de l'armée chargé d'enrôler la population du pays, ainsi que 60 hommes pris parmi la population du pays qu'on trouva dans la ville.26Nebuzaradan, le chef des gardes, les captura et les conduisit vers le roi de Babylone à Ribla,27et le roi de Babylone les frappa à mort à Ribla, dans le pays de Hamath. C'est ainsi que Juda partit en exil loin de sa terre.28Voici la population que Nebucadnetsar emmena en exil: la septième année de son règne, 3023 Juifs;29la dix-huitième année de son règne, il emmena de Jérusalem 832 personnes;30la vingt-troisième année de son règne, Nebuzaradan, le chef des gardes, emmena en exil 745 Juifs. Cela fait un total de 4600 personnes.
Libération de Jojakin
31La trente-septième année de l'exil de Jojakin, roi de Juda, le vingt-cinquième jour du douzième mois, Evil-Merodac, le roi de Babylone, releva la tête du roi de Juda Jojakin et le fit sortir de prison. C'était la première année de son règne.32Il lui parla avec bonté et lui donna une place supérieure à celle des autres rois retenus avec lui à Babylone.33Il lui fit changer ses habits de prisonnier et Jojakin mangea à sa table tout le reste de sa vie.34Le roi de Babylone pourvut constamment à son entretien journalier durant tout le reste de sa vie, jusqu'au jour de sa mort.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.