Jeremia 31 | Верен

1 В онова време, заявява ГОСПОД, ще бъда Бог на всичките израилеви родове, и те ще Ми бъдат народ. 2 Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, намери благоволение в пустинята, когато Израил ходеше, за да намери почивка*. 3 ГОСПОД ми се яви отдалеч и каза: Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост. 4 Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице израилева. Пак ще се украсиш с тимпанчетата си и ще излизаш на хорото на веселящите се. 5 Пак ще насадиш лозя на планините на Самария; лозарите ще садят и ще ядат. 6 Защото ще има ден, когато стражарите по планините на Ефрем ще викат: Станете и да се изкачим в Сион, при ГОСПОДА, нашия Бог! 7 Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и ликувайте за главата на народите! Прогласете, прославете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, остатъка от Израил! 8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята, и с тях заедно слепи и куци, бременни и родилки; като голямо събрание ще се върнат тук. 9 С плач ще дойдат и като се молят ще ги водя; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми*. 10 Слушайте, народи, словото на ГОСПОДА и известете на далечните острови, и кажете: Който разпръсна Израил, ще го събере и ще го пази, както овчар – стадото си. 11 Защото ГОСПОД откупи Яков, изкупи го от ръката на по-силния от него. 12 И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благата на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят. 13 Тогава ще се зарадва девицата на хорото и младежите заедно със старците; защото ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя от скръбта им. 14 И ще наситя душата на свещениците с тлъстина и народът Ми ще се насити с Моите блага, заявява ГОСПОД. 15 Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач. Рахил оплаква децата си, не иска да се утеши за децата си, защото ги няма. 16 Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи, защото има награда за делото ти, заявява ГОСПОД, и ще се върнат от земята на врага. 17 Има надежда за края ти, заявява ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели*. 18 Добре чух Ефрем да се оплаква: Наказал си ме и бях наказан като теле, несвикнало на ярем. Върни ме, и ще се върна, защото Ти си ГОСПОД, моят Бог. 19 Защото откакто се върнах, се разкаях и откакто бях доведен до разбиране, се удрям по бедрото. Засрамих се и даже се покрих със срам, защото нося позора на младостта си. 20 Ефрем скъп син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост, заявява ГОСПОД. 21 Изправи си пътни знаци, постави си стълбове за упътване, насочи сърцето си към друма, към пътя по който си ходила. Върни се, девице израилева, върни се към тези свои градове. 22 Докога ще се въртиш насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД създаде ново нещо на земята – жена ще обкръжи мъж. 23 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Отново ще говорят тази дума в юдовата земя и в градовете ѝ, когато ги върна от плен: ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм! 24 И Юда заедно с всичките му градове ще обитава там; земеделци и онези, които излизат със стада. 25 Защото напоих изнурената душа и наситих всяка изнемощяла душа. 26 Затова се събудих и видях, и сънят ми беше сладък. 27 Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще засея израилевия дом и юдовия дом със семе на човек и семе на животно. 28 И както бдях над тях, за да изкоренявам и да събарям, и да разрушавам, и да погубвам, и да развалям, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, заявява ГОСПОД. 29 В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха. 30 А всеки ще умира за собственото си беззаконие; всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще скоминясат. 31 Ето, идват дни заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет. 32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя, защото те престъпиха завета Ми, въпреки че Аз им бях Господар*, заявява ГОСПОД. 33 Но ето заветът, който ще сключа с израилевия дом след онези дни, заявява ГОСПОД, ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша на сърцата им; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ. 34 И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА! – защото те всички ще Ме познават, от най-малкия от тях до най-големия от тях, заявява ГОСПОД. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече. 35 Така казва ГОСПОД, който дава слънцето за светлина денем и наредбите на луната и звездите за светлина нощем, който вълнува морето и вълните му бушуват, ГОСПОД на Войнствата е Името Му: 36 Ако тези наредби изчезнат отпред Мен, заявява ГОСПОД, тогава и потомството на Израил ще престане да бъде народ пред Мен завинаги. 37 Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето нагоре и да се изследват основите на земята надолу, тогава и Аз ще отхвърля цялото потомство на Израилст. 36; заради всичко, което са извършили, заявява ГОСПОД. 38 Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато градът ще се построи на ГОСПОДА от кулата Ананеил до Портата на ъгъла. 39 И мерителната връв ще продължи още направо през хълма Гарив и ще завие към Гоат. 40 И цялата долина на труповете и на пепелта и всички полета до потока Кедрон до ъгъла на Конската порта на изток, ще бъдат свети на ГОСПОДА; градът няма вече да бъде изкоренен и няма да бъде разрушен до века.

Segond 21

1 A ce moment-là, déclare l'Eternel, je serai le Dieu de toutes les familles d'Israël, et eux, ils seront mon peuple. 2 Voici ce que dit l'Eternel: Il a trouvé grâce dans le désert, le peuple des rescapés de l'épée. Israël marche vers son lieu de repos. 3 De loin, l'Eternel s'est montré à moi: «Je t'aime d'un amour éternel, c'est pourquoi je te conserve ma bonté.» 4 Je te rétablirai encore et tu seras rétablie, jeune fille d'Israël! Tu resplendiras encore avec tes tambourins et tu te mêleras aux danses de ceux qui manifestent leur joie. 5 Tu planteras encore des vignes sur les montagnes de Samarie. Les planteurs accompliront leur tâche et profiteront de la récolte. 6 En effet, il y aura un jour où les gardes crieront dans la région montagneuse d'Ephraïm: «Levez-vous, montons à Sion vers l'Eternel, notre Dieu!» 7 car voici ce que dit l'Eternel: Poussez des cris de joie à propos de Jacob, éclatez d'allégresse avec la plus importante des nations! Faites retentir votre voix, chantez des louanges et dites: «Eternel, délivre ton peuple, ce qui reste d'Israël!» 8 Je vais les ramener du pays du nord, je les rassemblerai des extrémités de la terre. Parmi eux figureront l'aveugle et le boiteux, la femme enceinte et celle qui accouche. Ensemble ils forment une grande assemblée, ils reviennent ici. 9 Ils reviennent en pleurant, mais je les conduis au milieu de leurs supplications. Je les conduis vers des torrents d'eau par un chemin tout droit où ils ne trébucheront pas. En effet, je suis un père pour Israël et Ephraïm est mon premier-né. 10 Nations, écoutez la parole de l'Eternel et annoncez-la dans les îles lointaines! Dites: «Celui qui a dispersé Israël le rassemblera et le gardera comme un berger garde son troupeau.» 11 En effet, l'Eternel a libéré Jacob, il l'a racheté à celui qui était plus fort que lui. 12 Ils viendront et pousseront des cris de joie sur les hauteurs de Sion. Ils accourront vers les biens de l'Eternel: le blé, le vin nouveau, l'huile, le petit et le gros bétail. Leur vie sera pareille à un jardin arrosé et ils ne dépériront plus. 13 Alors les jeunes filles se réjouiront en dansant, les jeunes hommes et les vieillards se réjouiront ensemble. Je changerai leur deuil en joie et je les consolerai, je les rendrai joyeux après leurs chagrins. 14 Je gaverai les prêtres de graisse et mon peuple sera rassasié grâce à mes biens, déclare l'Eternel. 15 Voici ce que dit l'Eternel: On a entendu des cris à Rama, des lamentations et des pleurs amers: c'est Rachel qui pleure ses enfants et n'a pas voulu être consolée à propos de ses enfants, parce qu'ils ne sont plus là.* 16 Voici ce que dit l'Eternel: Retiens tes pleurs ainsi que les larmes de tes yeux, car il y aura une compensation pour ta peine, déclare l'Eternel. Ils reviendront du pays de l'ennemi. 17 Il y a de l'espoir pour ton avenir, déclare l'Eternel: tes enfants reviendront dans leur territoire. 18 J'entends clairement Ephraïm se lamenter: «Tu m'as corrigé et je me suis laissé corriger, pareil à un jeune taureau qui n'a pas encore été dressé. Fais-moi revenir et je reviendrai, car tu es l'Eternel, mon Dieu. 19 Revenu à de meilleures intentions, je regrette mon attitude. Après avoir pris conscience de mon état, je me frappe la cuisse. Je suis honteux, rempli d'humiliation, car je dois porter le déshonneur de ma jeunesse.» 20 Ephraïm est-il donc pour moi un fils chéri, un enfant qui fait mon plaisir, pour que chaque fois que je parle contre lui son souvenir reste si fort en moi? C'est que je suis profondément bouleversé quand il est question de lui, je ressens beaucoup de compassion pour lui, déclare l'Eternel. 21 Dresse-toi des poteaux indicateurs, place des points de repère, prête attention à la route, au chemin que tu as suivi! Reviens, jeune fille d'Israël, reviens dans ces villes qui t'appartiennent! 22 Jusqu'à quand resteras-tu dans l'errance, fille rebelle? En effet, l'Eternel crée une chose nouvelle sur la terre: la femme tourne autour de l'homme. 23 Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Quand j'aurai ramené leurs déportés, on dira encore ces paroles dans le pays de Juda et dans ses villes: «Que l'Eternel te bénisse, domaine de la justice, sainte montagne!» 24 Là s'installeront ensemble les habitants de Juda et de toutes ses villes, les cultivateurs et les nomades. 25 En effet, je désaltère celui qui est fatigué et je rassasie tous ceux qui dépérissent. 26 Là-dessus je me suis réveillé et j'ai ouvert les yeux. Mon sommeil m'avait fait du bien. 27 Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où j'accorderai à la communauté d'Israël et à celle de Juda une foule d'hommes et de bêtes. 28 De même que j'ai veillé sur eux pour arracher, démolir, ruiner, détruire et faire du mal, de même je veillerai sur eux pour construire et pour planter, déclare l'Eternel. 29 Durant ces jours-là, on ne dira plus: «Ce sont les pères qui ont mangé des raisins verts, mais ce sont les enfants qui ont eu mal aux dents.» 30 Chacun mourra en raison de sa faute. Quand un homme mangera des raisins verts, il aura lui-même mal aux dents. 31 Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où je conclurai avec la communauté d'Israël et la communauté de Juda une alliance nouvelle. 32 Elle ne sera pas comme l'alliance que j'ai conclue avec leurs ancêtres le jour où je les ai pris par la main pour les faire sortir d'Egypte. Eux, ils ont violé mon alliance, alors que moi, j'étais leur maître, déclare l'Eternel. 33 Mais voici l'alliance que je ferai avec la communauté d'Israël après ces jours-là, déclare l'Eternel: je mettrai ma loi à l'intérieur d'eux, je l'écrirai dans leur cœur, je serai leur Dieu et ils seront mon peuple. 34 Personne n'enseignera plus son prochain ni son frère en disant: «Vous devez connaître l'Eternel!» car tous me connaîtront, depuis le plus petit jusqu'au plus grand d'entre eux, déclare l'Eternel. En effet, je pardonnerai leur faute et je ne me souviendrai plus de leur péché.* 35 Voici ce que dit l'Eternel, celui qui a donné le soleil comme lumière du jour, qui a donné comme règle à la lune et aux étoiles d'être des lumières dans la nuit, qui agite la mer et fait gronder ses vagues, lui dont le nom est l'Eternel, le maître de l'univers: 36 Il faudrait que ces lois s'interrompent devant moi, déclare l'Eternel, pour que la descendance d'Israël cesse aussi pour toujours d'exister en tant que nation devant moi. 37 Voici ce que dit l'Eternel: Il faudrait que le ciel, là-haut, puisse être mesuré, que les fondations de la terre, là-dessous, puissent être explorées, pour que moi je rejette toute la descendance d'Israël à cause de tout ce qu'ils ont fait, déclare l'Eternel. 38 Les jours viennent, déclare l'Eternel, où la ville sera reconstruite pour l'Eternel, depuis la tour de Hananeel jusqu'à la porte de l'angle. 39 En face d'elle, on tendra encore le ruban à mesurer jusqu'à la colline de Gareb, puis il tournera du côté de Goath. 40 Toute la vallée où sont déversés les cadavres et les cendres, toutes les cultures qui s'étendent jusqu'au torrent du Cédron, jusqu'à l'angle de la porte des chevaux à l'est, tout sera consacré à l'Eternel et ne sera plus jamais ni dévasté ni détruit.

Jeremia 31 | Верен Segond 21