Jeremia 18 | Верен

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще ти дам да чуеш думите Ми. 3 И слязох в къщата на грънчаря, и ето, той работеше изделие на колелата си. 4 И съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря и той отново го правеше на друг съд, както на грънчаря му се искаше да го направи. 5 И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: 6 Не мога ли да направя с вас като този грънчар, доме израилев? – заявява ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме израилев. 7 В един момент говоря за народ или за царство да го изкореня, съсипя и погубя, 8 но ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, и Аз ще се разкая за злото, което съм мислел да му направя. 9 А в друг момент говоря за народ или за царство да го съградя и насадя, 10 но ако извърши това, което е зло в очите Ми, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, което съм казал, че ще му направя. 11 И сега, говори на юдовите мъже и на ерусалимските жители и кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз готвя зло против вас и замислям замисъл против вас. О, върнете се всеки от лошия път и оправете постъпките си и делата си! 12 А те казват: Напразно е! Защото ще ходим според замислите си и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце. 13 Затова, така казва ГОСПОД: О, попитайте между народите – кой е чул такива неща? Израилевата девица извърши нещо много отвратително. 14 Ще изостави ли ливанският сняг скалата на полето? Ще пресъхне ли идващата отдалеч течаща студена вода? 15 Защото Моят народ Ме забрави, кади на нищожните идоли; и те ги препънаха в пътищата им, в древните друмища, да ходят по пътеки, по неутъпкан път, 16 да направят земята си за ужас и вечно подсвиркване; всеки, който минава през нея, ще се ужаси и ще поклати глава. 17 Като източния вятър ще ги разпръсна пред врага; с гръб, а не с лице ще ги погледна в деня на нещастието им. 18 Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Еремия, защото няма да се изгуби закон от свещеник и съвет от мъдър, и слово от пророк. Елате, нека го поразим с език и нека не внимаваме на нито на една от думите му! 19 Внимавай на мен, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се карат с мен! 20 Ще се отплати ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си, че застанах пред Теб, за да говоря добро за тях, за да отвърна яростта Ти от тях! 21 Затова предай синовете им на глад и ги предай в ръката на меча! И нека станат жените им обезчадени и вдовици, а мъжете им да бъдат поразени от смърт, младежите – повалени от меч във война. 22 Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми. 23 И Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им план против мен, да ме умъртвят. Не прощавай беззаконието им и не изличавай греха им пред Себе Си! Нека бъдат повалени пред Теб; действай против тях във времето на гнева Си!

Segond 21

Illustration du potier et du vase

1 Voici la parole adressée à Jérémie par l'Eternel: 2 «Lève-toi et descends à la maison du potier. Là, je te ferai entendre mes paroles.» 3 Je suis descendu à la maison du potier et j'ai vu qu'il façonnait un objet sur un tour, 4 mais le vase d'argile qu'il façonnait ne donnait rien dans sa main. Alors, il a recommencé un autre vase en le faisant comme il lui plaisait. 5 Et voici la parole de l'Eternel qui m'a été adressée: 6 «Ne puis-je pas agir envers vous comme ce potier, communauté d'Israël? déclare l'Eternel. Vous êtes dans ma main comme de l'argile dans la main du potier, communauté d'Israël: 7 parfois je parle, à propos d'une nation ou d'un royaume, d'arracher, de démolir et de détruire, 8 mais si la nation dont j'ai parlé renonce à son mauvais comportement, je renoncerai au mal que j'avais prévu de lui faire; 9 et parfois je parle, à propos d'une nation ou d'un royaume, de construire et de planter, 10 mais si cette nation fait ce qui est mal à mes yeux et ne m'écoute pas, je renoncerai au bien que j'avais l'intention de lui faire. 11 »Maintenant, annonce donc aux hommes de Juda et aux habitants de Jérusalem: ‘Voici ce que dit l'Eternel: Je prépare contre vous un malheur, je forme un projet contre vous. Que chacun renonce donc à sa mauvaise conduite! Corrigez votre conduite et vos agissements!’ 12 Mais ils disent: ‘Rien à faire! Nous suivrons nos pensées, chacun de nous agira conformément aux penchants de son cœur mauvais.’ 13 »C'est pourquoi, voici ce que dit l'Eternel: Interrogez donc les nations! Qui a déjà entendu de pareilles choses? La jeune fille d'Israël a commis des horreurs. 14 La neige du Liban abandonne-t-elle le rocher de la campagne? Ou voit-on l'eau fraîche et courante qui vient de loin arrêter de couler? 15 Pourtant, mon peuple m'a oublié. C'est inutilement qu'il fait brûler de l'encens. On l'a fait trébucher dans ses voies, on l'a éloigné des pistes qu'il avait toujours suivies pour lui faire suivre les sentiers d'une voie non préparée, 16 pour transformer son pays en une terre dévastée devant laquelle on ne cessera jamais de siffler d'étonnement. Tous les passants seront consternés et secoueront la tête. 17 Pareil au vent d'est, je les disperserai devant l'ennemi. Je leur tournerai le dos, le jour de leur ruine.» 18 Cependant, ils ont dit: «Venez, préparons un plan contre Jérémie! L'enseignement ne manquera pas, puisque nous avons des prêtres, ni les conseils, puisque nous avons des sages, ni les paroles, puisque nous avons des prophètes. Venez, tuons-le à coups de paroles et ne prêtons aucune attention à tout ce qu'il dit!» 19 «Prête attention à moi, Eternel, et entends ce que disent mes adversaires! 20 Le mal sera-t-il rendu pour le bien? En effet, ils m'ont tendu un piège. Souviens-toi que je me suis tenu devant toi pour intercéder en leur faveur, pour détourner ta colère d'eux. 21 C'est pourquoi, livre leurs enfants à la famine, abandonne-les à la puissance de l'épée! Que leurs femmes soient privées d'enfants et deviennent veuves, que leurs maris soient enlevés par la mort, que leurs jeunes gens soient frappés par l'épée au cours du combat! 22 Qu'on entende des cris sortir de leurs maisons, quand tu feras soudainement fondre sur eux une bande armée! En effet, ils ont tendu un piège pour me prendre, ils ont caché des filets sous mes pieds. 23 Et toi, Eternel, tu connais tous leurs complots pour me faire mourir. Ne pardonne pas leur faute, n'efface pas leur péché de devant toi! Qu'ils soient jetés à terre devant toi! Agis contre eux lorsque viendra le moment de déverser ta colère!»

Jeremia 18 | Верен Segond 21

Illustration du potier et du vase