Apostelgeschichte 10 | Верен

1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. 2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога. 3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий! 4 А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. 5 И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър. 6 Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето. 7 И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него, 8 и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопияст. 30-33;. 9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли. 10 И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение 11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята. 12 В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици. 13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. 14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо осквернено или нечисто. 15 И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено. 16 Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето. 17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата 18 и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър? 19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят. 20 Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил. 21 И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли? 22 А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб. 23 Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха. 24 А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели. 25 И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони. 26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек. 27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани. 28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист. 29 Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали? 30 И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло, 31 който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога. 32 Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.) 33 И така, аз веднага пратих до теб* и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа. 34 А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, 35 а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден. 36 Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички, 37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея; 38 как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. 39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя, и в Ерусалим; Него те убиха, като Го приковаха на дърво. 40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви – 41 не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите. 42 И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. 43 За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава опрощаване на греховете си чрез Неговото Име. 44 Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. 45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, 46 защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: 47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние? 48 И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

Segond 21

L'Evangile annoncé aux non-Juifs

1 Il y avait à Césarée un homme appelé Corneille qui était officier dans la troupe romaine appelée «cohorte italienne». 2 Il était pieux et craignait Dieu avec toute sa maison; il donnait beaucoup d'argent au peuple et ne cessait de prier Dieu. 3 Vers trois heures de l'après-midi, il vit clairement dans une vision un ange de Dieu entrer chez lui et lui dire: «Corneille!» 4 Il fixa les regards sur lui et, rempli de crainte, répondit: «Qu'y a-t-il, Seigneur?» L'ange lui dit: «Tes prières et les dons que tu as faits sont montés devant Dieu et il s'en est souvenu. 5 Maintenant, envoie des hommes à Jaffa et fais venir Simon, surnommé Pierre; 6 il est logé chez un certain Simon, un tanneur dont la maison se trouve près de la mer.» 7 Dès que l'ange qui lui avait parlé fut parti, Corneille appela deux de ses serviteurs et un soldat pieux parmi ceux qui étaient attachés à son service; 8 il leur raconta tout ce qui s'était passé et les envoya à Jaffa. 9 Le lendemain, alors que ces hommes étaient en route et qu'ils approchaient de la ville, Pierre monta sur le toit vers midi pour prier. 10 Il eut faim et voulut manger. Pendant qu'on préparait le repas, il tomba en extase. 11 Il vit le ciel ouvert et un objet ressemblant à une grande nappe attachée aux quatre coins qui descendait et s'abaissait vers la terre. 12 A l'intérieur se trouvaient tous les quadrupèdes et reptiles de la terre ainsi que les oiseaux du ciel*. 13 Une voix lui dit: «Lève-toi, Pierre, tue et mange!» 14 Mais Pierre dit: «Certainement pas, Seigneur, car je n'ai jamais rien mangé de souillé ni d'impur.» 15 A nouveau, pour la deuxième fois, la voix lui parla: «Ce que Dieu a déclaré pur, toi, ne le considère pas comme impur!» 16 Cela se produisit trois fois et, aussitôt après, l'objet disparut dans le ciel. 17 Pierre restait perplexe sur le sens de la vision qu'il avait eue. Pendant ce temps, les hommes envoyés par Corneille avaient demandé où était la maison de Simon. Ils se présentèrent à la porte 18 et appelèrent pour savoir si c'était bien là que logeait Simon, surnommé Pierre. 19 Pierre réfléchissait encore à la vision quand l'Esprit lui dit: «Il y a trois hommes qui te cherchent. 20 Lève-toi, descends et pars avec eux sans hésiter, car c'est moi qui les ai envoyés.» 21 Pierre descendit et dit à ces hommes: «Me voici, je suis celui que vous cherchez. Quelle est la raison qui vous amène ici?» 22 Ils répondirent: «L'officier romain Corneille est un homme juste et craint Dieu. Toute la nation des Juifs lui rend un bon témoignage. Or, il a été divinement averti par un saint ange de te faire venir dans sa maison et d'écouter tes paroles.» 23 Alors Pierre les fit entrer et les logea. Le lendemain, il [se leva et] partit avec eux. Quelques-uns des frères de Jaffa l'accompagnèrent. 24 Ils arrivèrent à Césarée le jour suivant. Corneille les attendait. Il avait invité sa parenté et ses amis intimes. 25 Lorsque Pierre entra, Corneille, qui était venu à sa rencontre, se jeta à ses pieds et se prosterna. 26 Mais Pierre le releva en disant: «Lève-toi! Moi aussi, je suis un être humain.» 27 Tout en conversant avec lui, il entra et trouva beaucoup de personnes réunies. 28 «Vous savez, leur dit-il, qu'il est interdit à un Juif de se lier à un étranger ou d'entrer chez lui, mais Dieu m'a montré qu'il ne faut déclarer aucun être humain souillé ou impur. 29 C'est pourquoi je n'ai pas eu d'objection à venir quand vous m'avez appelé. Je vous demande donc pour quelle raison vous m'avez fait venir.» 30 Corneille répondit: «Il y a trois jours, [je jeûnais] jusqu'à cette heure-ci [et] je priais dans ma maison à trois heures de l'après-midi; un homme aux vêtements resplendissants s'est alors présenté devant moi et a dit: 31 ‘Corneille, ta prière a été exaucée et Dieu s'est souvenu des dons que tu as faits. 32 Envoie donc quelqu'un à Jaffa et fais venir Simon, surnommé Pierre. Il est logé dans la maison de Simon le tanneur, près de la mer. [Lorsqu'il sera venu, il te parlera.]’ 33 J'ai alors tout de suite envoyé quelqu'un vers toi et tu as bien fait de venir. Maintenant donc nous sommes tous devant Dieu pour écouter tout ce que le Seigneur t'a ordonné de nous dire.» 34 Alors Pierre prit la parole et dit: «En vérité, je reconnais que Dieu ne fait pas de favoritisme 35 et que dans toute nation celui qui le craint et qui pratique la justice lui est agréable. 36 Il a envoyé sa parole aux Israélites en leur annonçant la paix par Jésus-Christ, qui est le Seigneur de tous. 37 Vous savez ce qui est arrivé dans toute la Judée, après avoir commencé en Galilée suite au baptême que Jean a prêché. 38 Vous savez comment Dieu a déversé une onction de Saint-Esprit et de puissance sur Jésus de Nazareth, qui allait de lieu en lieu en faisant le bien et en guérissant tous ceux qui étaient sous la domination du diable, parce que Dieu était avec lui. 39 Nous sommes témoins de tout ce qu'il a fait dans le pays des Juifs et à Jérusalem. Lui qu'ils ont tué en le clouant sur la croix, 40 Dieu l'a ressuscité le troisième jour et a permis qu'il apparaisse, 41 non à tout le peuple, mais aux témoins choisis d'avance par Dieu, à nous qui avons mangé et bu avec lui après sa résurrection. 42 Jésus nous a ordonné de prêcher au peuple et d'attester que c'est lui que Dieu a désigné juge des vivants et des morts. 43 Tous les prophètes rendent de lui le témoignage que toute personne qui croit en lui reçoit par son nom le pardon des péchés.» 44 Pierre parlait encore quand le Saint-Esprit descendit sur tous ceux qui écoutaient la parole. 45 Tous les croyants circoncis* qui étaient venus avec Pierre furent stupéfaits de ce que le don du Saint-Esprit était déversé même sur les non-Juifs. 46 En effet, ils les entendaient parler en langues et célébrer la grandeur de Dieu. Alors Pierre dit: 47 «Peut-on refuser l'eau du baptême à ceux qui ont reçu le Saint-Esprit tout comme nous?» 48 et il ordonna de les baptiser au nom du Seigneur. Ils lui demandèrent alors de rester quelques jours avec eux.

Apostelgeschichte 10 | Верен Segond 21

L'Evangile annoncé aux non-Juifs