1.Mose 8 | Верен

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. 2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. 6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. 13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. 15 Тогава Бог говори на Ной и каза: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно* по земята, да се плодят и да се умножават по земята. 18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. 19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. 20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. 21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Segond 21

La sortie de l'arche

1 Dieu se souvint de Noé, de tous les animaux et de tout le bétail qui étaient avec lui dans l'arche. Il fit passer un vent sur la terre et l'eau se calma. 2 Les sources de l'abîme et les écluses du ciel furent fermées et la pluie ne tomba plus du ciel. 3 L'eau se retira peu à peu de dessus la terre, si bien qu'elle baissa au bout de 150 jours. 4 Le dix-septième jour du septième mois, l'arche s'arrêta sur les montagnes d'Ararat*. 5 L'eau baissa progressivement jusqu'au dixième mois. Le premier jour du dixième mois, les sommets des montagnes apparurent. 6 Au bout de 40 jours, Noé ouvrit la fenêtre qu'il avait faite à l'arche. 7 Il lâcha le corbeau et celui-ci sortit, faisant des allers et retours jusqu'à ce que l'eau ait séché sur la terre. 8 Il lâcha aussi la colombe pour voir si l'eau avait baissé sur la terre, 9 mais celle-ci ne trouva aucun endroit où se poser. Elle revint vers lui dans l'arche, car il y avait de l'eau sur toute la surface de la terre. Il avança la main, la prit et la fit rentrer vers lui dans l'arche. 10 Il attendit encore 7 autres jours, puis il lâcha de nouveau la colombe hors de l'arche. 11 La colombe revint vers lui sur le soir, et voici qu'une feuille d'olivier arrachée était dans son bec. Noé sut ainsi que l'eau avait baissé sur la terre. 12 Il attendit encore 7 autres jours, puis il lâcha la colombe, mais elle ne revint plus vers lui. 13 L'an 601, le premier jour du premier mois, l'eau avait séché sur la terre. Noé retira le toit de l'arche. Il regarda et constata que la surface du sol avait séché. 14 Le vingt-septième jour du deuxième mois, la terre fut sèche. 15 Alors Dieu parla à Noé: 16 «Sors de l'arche avec ta femme, tes fils et les femmes de tes fils. 17 Fais sortir avec toi tous les animaux de toute espèce qui sont avec toi, tant les oiseaux que le bétail et tous les reptiles qui rampent sur la terre. Qu'ils pullulent sur la terre, qu'ils se reproduisent et deviennent nombreux sur la terre.» 18 Noé sortit avec ses fils, sa femme et les femmes de ses fils. 19 Tous les animaux, tous les reptiles, tous les oiseaux et tout ce qui se déplace sur la terre sortirent de l'arche en fonction de leur espèce. 20 Noé construisit un autel en l'honneur de l'Eternel. Il prit de toutes les bêtes pures et de tous les oiseaux purs et offrit des holocaustes sur l'autel. 21 L'Eternel perçut une odeur agréable et se dit en lui-même: «Je ne maudirai plus la terre à cause de l'homme, car l'orientation du cœur de l'homme est mauvaise dès sa jeunesse, et je ne frapperai plus tous les êtres vivants comme je l'ai fait. 22 Tant que la terre subsistera, les semailles et la moisson, le froid et la chaleur, l'été et l'hiver, le jour et la nuit ne cesseront pas.»

1.Mose 8 | Верен Segond 21

La sortie de l'arche